Бадява се перчехме!

Световното в Русия – къде сме ние, а къде другите? (Коментар)

Знаете ли оня виц, когато турист прекарал почивка във войводински салаш? След почивката собственикът на салаша започнал да изготвя сметката:
– Изял си толкова сомуна, толкова колбаси, толкова сирене…, легло, престой, секс със сосата…
– Чакай, бе, какъв секс със сосата!?!, извикал вцепенено туристът.
– А, значи, не си имал секс със сосата!?!, отвърнал домакинът също с учуден глас. След което към госта отправил „утешителните” думи:
– Имал си възможност, приятелю! Това, че не си се възползвал от нея вече си е твой проблем.
Мина футболния мондиал, а ние (мисля на националите на Сърбия) пропуснахме поредния шанс да направим нещо впечатляващо. Вината си е наша, разбира се, именно както и онзи турист в салаша.
От десетилетия само се силим, а никога нищо сериозно не правим. А кой да вкара гол, освен може би Митрович? Умно ли беше да сменят селекционера, който ни доведе до мондиала? Трябваше ли на негово място да се доведе треньор с мизерен опит? Като футболист, Кръстаич отчете впечатляваща кариера, но като треньор – просто не е „узрял”. Човек да си постави простичкия въпрос – възможно ли е това да се случва? В края на краищата почтено ли беше така да се отнасяме към Муслин? Какви неща се правят в сръбския футбол? Поне на мен не ми е ясно. На други незнам.
Да коментираме ли тактиката по време на мачовете? Ма, безсмислено е! Сякаш никаква тактика не се прилагаше. В решаващия мач срещу Швейцария през последните минути футболистът „с типичното швейцарско фамилно име” Шачири минаваше през защитата ни като „мишка през швейцарско сирене”. Дотогава отличния Лука Миливоевич, който свършваше огромна работа и играеше почти безпогрешно, бе сменен, като без него се открои голяма „дупка” в защитата. Защо бе сменен? Няма отговор! Всъщност може би и има, но не е логичен. Както и да е без играчи, каквато и да било тактика е обречена на провал.
А какви са играчите ни? Честно казано нямаме достатъчно екстра играчи за екстра резултати. Сега след световното това е ясно като бял ден. Бадява се перчехме! Не са това нито Коларов, нито Митрович (който довчера играеше само в английската втора дивизия), нито Тадич, нито Матич… Тях бихме можали евентуално да окачествим като добри играчи, но „нещо особено”, „нещо екстра” – все пак не са! Сърбия (и Черна гора) може би за последен път имаше футболен състав „за велики дела” на световното във Франция през 1998 г., когато Савичевич, Стойкович, Михайлович, Миятович, Милошевич…, насмалко не се добраха до полуфиналите. Ах, да не беше онази клета напречна греда!
Съставът на Хърватия на световното във Франция
тогава не само че игра полуфинална среща, но в борбата за трето място спечели бронзовото отличие. Спомняте си – победи отбора на Холандия, който в предишния мач ни победи нас.
Нека да фокусираме вниманието си върху съставите на Хърватия тогава (преди 20 години) и днес. Лично мисля, че онзи от Франция беше по-силен: Просинечки, Бобан, Шукер, Бокшич, Ярни, Станич… Тогавашния състав на Хърватия май нямаше късмет, защото на полуфинала се сблъска с изключително силната Бразилия, начело с легендарните Роналдо и Ривалдо, за разлика от състава на тази страна в Русия, който не ставаше за чеп за зеле.
Съставът на Хърватия от Русия, който стигна до историческото сребърно отличие не само че беше силен, но беше и изключително сплотен, както и добре тактически подготвен, за което заслуги носи предимно треньорът Далич. Не трябва да се пренебрегне и това, че на един треньор винаги е трудно, когато много звезди в състава си трябва „да впрегне в един ярем”, съответно всички да се подчинят на интересите на колектива, да играят за него, а не за себе си.
Имаше съставът на Хърватия и хъс. Това особено се видя по време на мача с Англия, когато губеше до средата на второто полувреме, но не губеше „главата си”, вярата си. А беше и изключително псхилогически подготвен. Това се видя особено по време на двата мача, които в т.нар. „нокаут фазата” спечели след дузпи.
Играчите какви им бяха? Добри, много добри и дори екстра класа! Кои ли са екстра? Модрич е такъв, Ракетич е такъв, Манджукич е такъв. Много добри са Субашич, Перишич, Брозович, Вида…
Няколко изречения за световния шампион Франция.
Отличен тим. Ако би трябвало да направя съпоставка с тима на тази страна от 1998 г. начело със Зидан, който грабна световната титла, бих казал, че с нюанс е по-слаб. По-слаб ми прилича дори и от тима на Платини от 1984 г., когато Франция стана шампион на Европа. Много екстра звезди в настоящия тим на Франция няма. Колективната игра май е неговия отличителен белег. Гризман, Погба, Ембапе, Канте…, май не са от класата на Зидан, Анри, Дешам, Десаи, Блан, Бартез…, или по-рано от Платини, Жирес, Тигана, Фернандез, Аморос… Не е изключено и да греша. Все пак трябва да се има предвид, че и футбола вече не е какъвто някога е бил. Не се играе по същия начин. Всичко на този свят се променя, дори всеки нов ден се различава от предишния или от този, на който ще дойде реда утре. И аз, а и вие, които четете тези редове, не сме такива, каквито бяхме преди 20 или 30 години.
А какво да кажа за „нашите”? Ние, българите в Сърбия, както вече е известно, си имаме два отбора, които са „наши”. За някои единият е „повече наш”, а за другите „по-малко наш”, в зависимост от афинитета, което е съвсем разбираемо. „Вторите наши” не се класираха и за това световно. За кой път вече? Една Хърватия, която двойно е по-малка по територия и е с почти двойно по-малко жители от България, игра на финала, а нас отново ни нямаше на „световния футболен фестивал”.
Докога ще чакаме, бе? Докога ще „въртим филма” от 1994 година и световното в САЩ? Ще породи ли България най-сетне някой нов Стоичков? Или поне някой нов Балъков, Трифун Иванов, Костадинов, Сираков, Лечков, Михайлов, Янков…? Какво стана с футбола в България? Понеже за отговаряне на последния въпрос не съм компетентен (просто не съм се задълбочавал достатъчно в проблематиката), бих се радвал много, когато бих срещнал някой компетентен, който би ми дал също такъв отговор на въпроса. Дотогава ще чакам. Какво ми остава?
Накрая не мога, а да не коментирам думите на легендарния Киро Блажевич, който неотдавна пред един сръбски ежедневник даде следното изявление:
– Ако бях селекционер на нациналния отбор на Сърбия по футбол, той щеше да стане световен първенец.
„Тряскаш, бе, Киро, като Максим по дивизия!“ Ако пък това го каза от куртоазия, хайде, може някак и „да ти мине”!

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.


*