Прочето писмото и убаво се насмеямо с деда Лулу. Нийе требе сабале да намиримо стоку, немамо време, а и да имамо не гледамо теквея блювотине. Ама да ти се повалим, Лула ми пай рече дека сам много паметна. Ньекньа се върну из пензионото и ме пита:
– Що бабо у туя нашу държаву сви сакаю да измърдаю да не плате порез, струю, воду?
– Па що? Това ни йе у кръвту – реко я. Петстотин године ни държали турци и нийе смо сакали да гьи прейдемо, знали смо дека това нейе наша държава. И улезло ни у кървту, па съга не може да разберемо дека държавата ни йе наша и гледамо да гьу оскубемо и да не плачамо.
– Браво бабо, рече Лула, паметна си ко пчела. Нийе у пензионото дебату важно цел саат за това и решимо дека су ни за све криви турците, а ти се одма сети. Деда Стоимен рече, ка су турците криви за све, що съга не се угледамо на турскуту еконимию, що не работимо ко ньи. Видите ли вийе дека Турция стану йедна од най-якьете държаве у Йевропу, а нийе смо на опашкуту?
– Ма текъв смо народ – рече деда Тоша. Кво ни одговара привачамо од другьи, а кво не – нечемо. И за све су ни криви другьи. Гледам мойега комшию. Прима социялу, не плача воду, струю плача с некикъв попус, нема 65 године, а се вози джабе. А има два сина, двоицата имаю убава кола, не излазе из ньи. Вечимка годину работе у Бугарско. Кажу и двойцата узимаю преко 1500 евра. А и двоицата се воде на бирото.
– Па колата су им сигурно на бугарскье таблице, работе у Бугарско и затова су сирома и сисаю две майкье? – рече Верда. Много души тека работе, а бирото и социялното това не знаю или нече да знаю. Затова стварната сиротиньа, особено по селата направо си гладуйе и се мързне.
– Па да не су луди тука да работе за стотина евра, поче да гьи брани Саздия. Еве и моят вечимка половин годину работи у Бугарско и йе доволан. Истина, мучи се, рано се диза, не може да буца ко преди, ама има паруту. Тука работеше при йеднога. Он има десетина запослени, а само йеднога приявенога, плача му за пензию, другьите работе на църно. Има некиква инспекция за работници, ама синат говореше, дека газдата се повързал с ньи, дава им парице и они ка требе да дойду у контролу га окну и му кажу дека че дойду.
– Дали су ни и за това криви турците – пита я. Що не приватимо да плачамо порез ко у Америку.
Тамо кажу све може да се забуши, ама од порез и од смърт не може да се побегне.
– При нас од смърт не може, а од све друго може. Ако не плачаш порез, струю или друго си по-паметан од другьите. Държавата ти дава после попусти, плачаш на рате, половина дугат ти опрости и ти имаш кьар од това що не си плачал. А тия що редовно све плачаю испадаю будале! Па после ко да плачаю? – пита Стоимен.
– Я съга поразбра защо сви сакаю да мину държавуту. Оно ем имало кьар од това ем су по-паметни од тия що плачаю. Ама не могу да разберем що сви све сакаю од ньу? – рече Сазда.
– А она и държавата много не зарезуйе народат, а гледа да га оскубе колкото може повече. Еве преди некою годин при нас измислили некикво грагьевинско земльище по селата и ударили дебел порез. Оно нема пут, вода, струя, запустело, урасло у павид и търняци, а грагьевинско земльище!? – пожали се Мика кривият.
– Споминясте турско, ама некойе работе у турско су биле по-добре од съга. Нейе случайно остало у народат – Е, пусто турско. Тъгай, например, не си морал да плачаш путарину, ако не идеш по путат, мостарину – ако прегазиш баруту. А съга ка региструйеш кола мора све да платиш, па макар гьи и не палил, не гьи интересуйе – рече Пера даскалат.
– Е па ти Перо ко рече, оно йе било по-добре да смо си остали под турците – пита Саздия.
– Или под гьерманците – каже Стоимен. И они су много по добре од нас.
Поче майтап и я се измъкну и си дойдо. А мене ми сину и пита Лулу:
– Па знайеш ли Луле защо държавата не гледа много народат. Па държавуту управляю човеци койи су потомци на тия що су били под турците. Па они, исто ко турците, сматраю дека народат нейе ньин и гледаю що повече да га оскубу, а народат сматра дека държавата нейе ньегова, па гледа що повече да забуши. И деда Лула ми пак рече дека сам много паметна, па се плаши да ме не украдну американците.
Деда Мане, ти си акълия, де кажи права ли сам. Айд у здравлйе си и помисли.
Баба Суса
Коментирай първи