Бре човек: при лекар не идва да търси лек, a кара втория си век, истинско чудо е този човек. Точно така е. Става дума за популярната планинарка от Ниш: Йелена Минарди, която е редовен участник в инициативите, които организира Планинарското дружество „Младост” в Босилеград.
Славно – прословуто име сред планинарите, не само в Сърбия, но и в България и Македония, където редовно участва в изкачванията. Йелена Минарди е родом от град Алексинац, а живее в Ниш. От майка Роксанда и баща Миодраг. Основно училище е завършила в Алексинац, след това и Педагогическа академия, а като възпитателка е работила в Ниш. Зад нея е 55-годишен планинарски стаж. Казва, че почти не съществува планина в Сърбия, която да не е изкачила. И още повече, на много планини в България, Македония, бивша Югославия, но и Гърция, Австрия… Сред тях са Копаоник, Стара планина, Миджор връх в Сърбия, Витоша, Пирин (връх Вихрен), Рила (Мусала) в България, Триглав, на Алпите най-високия връх Монблан (4810 м) и други. Носител е на редица грамоти и признания… Като планинар с голям опит, своите умения и опит Йелена е предавала на по-младите. Има толкова много незабравими случки и преживявания, за които винаги ще си спомня. Тя казва – планинарството е моето хоби, спорт и живот! Синът й Слободан е роден през 1957 година. Той е физиотерапевт и също е активен планинар. Винаги придружава майка си и редовно посещават нашите планини: Бесна Кобила, Църноок… Йелена още като малка проявила интерес към природата, към природните красоти и най-вече към планините.
На въпросите ни какви чувства изпитва, какво най-много я въодушевява и какво за нея представлява планинарството, тя казва, че това е магически спорт и хоби, който в себе си съдържа ходене, тичане, игра, пеене, а същевременно и възхищение от природата и нейните красоти, каквито са планините и планинските върхове. Това е нещо неописуемо. Когато се изкачваме все по-високо, целта ни е да достигнем самото планинско било, където всеки планинар се чувства, като че ли е докоснал свода небесен и още повече, като че ли е получил криле и то онези, каквито притежават Божите ангели. А самата гледка от планинското било е там някъде далече, далече към „омарата”, към прекрасните хоризонти и винаги се чувстваш, че просто, ей така, трябва да разшириш крилете си и да полетиш там, където в далечния хоризонт се докосват небето и Земята. Тогава ни хрумва нещо от мечтите – ах, Божичко мили, защо сега не бихме кацнали и на Луната…
А там на върха, веселите другари-планинари правят безброй снимки с фотоапаратите си и телефоните и за миг спират да мечтаят. Възхищават се от великолепната гледка към многото планини и планински била, някои от които вече сме изкачвали, или пък тепърва ще изкачваме и заедно ще пеем нашия планинарски химн: „Планинари, планинари весели другари”.
Тук на планинското било, над горица, където орли се вият, планината ни предлага кристално чист въздух и ни зарежда с положителна енергия, а на лицата ни се изписва младост. Планинарството е масово спортуване, което събира стотици планинари, сред които има деца, юноши, възрастни, но и столетници, каквато е Йелена Минарди. Освен с масовост, този спорт е характерен и с дружелюбие, приятелство, любов – и с любителите на природата. А природата е благодатна – тя ни възвръща радост и ни зарежда с любов.
Човече, на кълбото земно има Божи рай – знай – знай – знай,
това са планините и родния ни край!
Милко Александров
Босилеград
Коментирай първи