На заседанието на Общинския щаб за бедствени положения в Босилеград, на което присъстваха и представители на същия сектор от Враня, били обсъждани мерки за защита от пожари, предизвикани от паленето на растителни остатъци в природата.
Констатирано е, че изгарянето на растителни остатъци в природата често води до неконтролиран пожар на открито, при което се причиняват големи материални щети, а страдат и хора. С изгарянето на растителните остатъци повърхностният слой на почвата се превръща в пепел и в нея се избиват всички живи организми, които имат незаменима роля в храненето на растенията, то ест, при разграждането на органичните материи в почвата.
Паленето няма никакви положителни ефекти, а само причинява щети на земеделските производители.
На заседанието било посочено, че с орането се подобрява водният режим на почвата, същевременно представлява и вид борба с плевелите, като по този начин провокира появата на плевелни семена, които лесно могат да бъдат унищожени чрез по-нататъшната обработка на почвата. Чрез оранта на почвата се връщат най-важните хранителни за растенията вещества (азот, фосфор, калий), които са органични материи, и един вид торене на почвата.
По време на заседанието било потвърдено, че изгарянето на земеделски култури, отпадъци и растителни остатъци, е забранено със Закона за противопожарна защита (чл. 50). Лицето, което е причинило пожара, е длъжно да компенсира разходите за интервенцията на противопожарната служба. Глобата в размер на 10 000 динара ще бъде наложена за престъпление от физическо лице, докато глобата за юридическо лице е от 300 000 до 1 милион динара.
Ако се установи, че в селскостопанските домакинства са изгаряни растителни остатъци от жътва, домакинството губи правото си на субсидии за период от две години.
Коментирай първи