ГРАД С ИМЕ И ПРЕЗИМЕ

Решение – за възмущение?

• Единствен случай
• Кой пощенски код ще носи градът?

Прочетох статията на кореспондента на „Ново Братство” от Цариброд Бобан Димитров и останах в почуда от решението на високорангирания състав, участвал в него. Очакивах просто да вземат единственото и логично решение – да се възвърне старото хубаво и с нищо неопетнено име на града – ЦАРИБРОД!
Но, уви! – Не може така – и от 1 март 2019 година родният ни град ще се казва – и ЦАРИБРОД и ДИМИТРОВ(град)?! Значи град с име и презиме. Невероятно! За моите години досега не съм срещал подобен пример.
Тъкмо тези дни се навършват 69 години от „покръстването” на Цариброд в Димитровград с Указ на Народната скупщината на ФНР Югославия. И до днес не е известен „авторът” на тази идея. Обясняваше се, че това е направено с цел да се овековечи сътрудничеството между Тито и Димитров.
Петдесетина години по-късно се оказва, че това е била утопия.
След рухването на Берлинската стена – рухна и СФРЮ. Всички върнаха старите си имена: Титов Велес в Македония се преименува във Велес, Титоград в Черна гора стана Подгорица… и така нататък. Само Димитровград не можа да върне старото си хубаво царско име ЦАРИБРОД, което е носил с векове. Още по-жалък е фактът, че от Димитров се отказа и Република България; разрушиха мавзолея му в София. Дадено му е заслужено място в историята. Изглежда, че този факт не е достатъчен за нашите управници да поискат от надлежните органи да върнат старото име на града по същия начин, както е бил преименуван в Димитровград по-рано. Не мога да разбера защо и този път не е взето окончателното решение, а продължава да се играе „дрънкалка“ с чувствата на населението от този край. Жителите на Царибродско, принадлежащи към българското национално малцинство, са лоялни граждани на Република Сърбия и не са заслужили това.
Моята изненада е още по-голяма, защото участвалите в „Кръглата маса” са хора с високи титли и заемащи отговорни постове, а не са се справили със задачата. Жителите от града ми не могат да бъдат и царибротчани и димитровградчани.
Получава се чудна ситуация: когато човек пристигне в този град, влиза в Димитровград, а излиза от Цариброд, или обратно.

Матея Андонов
(Мненията и становищата, които са изказани в този текст, са лични мнения на автора, а не на редакцията на вестника.)

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.


*