На десетата редовна сесия на Националния съвет на българското национално малцинство в Сърбия (НСБНМ) беше приета Стратегията за работа на Съвета за периода 2026–2031 г., изготвена от Мисията на ОССЕ в Сърбия. На заседанието беше разгледано и състоянието в сферите на образованието, информирането, културата и служебната употреба на българския език и азбука в периода между двете редовни сесии.
В първата част на заседанието председателят на НСБНМ Стефан Стойков запозна присъстващите с дейностите на Съвета между двете сесии в четирите области, в които той има законови компетенции – образование, информиране, култура и служебна употреба на българския език и азбука.
Говорейки за образованието на майчин български език, Стойков подчерта, че и през 2025 г., със съдействието на Сдружението „Матица на българите в Сърбия“ и Министерството на образованието на Република Сърбия, е организирано Републиканско състезание по български език и литература и са осигурени парични награди за учениците, заели едно от първите три места. За тази цел от бюджета на НСБНМ са изхарчени 140 хиляди динара.
„В началото на настоящата учебна година НСБНМ осигури безплатни учебници и учебни помагала за всички първокласници в основните училища, независимо на кой език се учат. Също така обезпечаваме парични награди за учениците на випуска в основните училища и гимназиите в Босилеград и Цариброд, както и безплатни закуски за учениците, които се обучават изцяло на майчин български език“, каза Стойков.
Той съобщи още, че е започнал процесът на превод на български език на учебниците за 12-и клас, като очакванията са той да приключи до началото на следващата учебна година. В ход е и подготовката на нови христоматии за всички класове в основното училище и гимназията.
Председателят на НСБНМ информира, че по решение на Изпълнителния съвет са финансирани няколко книги: „Рай“ от Александра Стоянов (51 700 динара), „Любовни пламъци“ от Ясмина Стоянов (39 500 динара) и „Ярешник – бит и родословие“ от Райчо Василов и Ангел Иванчов (25 000 динара), като допълнително Община Босилеград е предоставила 132 хиляди динара.
Наскоро ще бъдат отпуснати и 50 хиляди динара за ОУ „Братство“ в с. Звонци, както и по 100 хиляди динара за детските градини в Цариброд и Босилеград. Заедно с Община Босилеград НСБНМ е подпомогнал финансово фолклорните ансамбли към Центъра за култура „Босилеград“ и СД „Младост“ с по 150 хиляди динара за закупуване на народни носии. С отделно решение на Изпълнителния съвет са отпуснати и 120 хиляди динара за народни носии за Центъра за култура в Цариброд.
Стойков посочи и че на 1 ноември миналата година – Деня на народните будители – е открита първата художествена галерия в Босилеград, по съвместна инициатива на Националния съвет и на Община Босилеград.
Той благодари на Леон Накев, който е предоставил помещението за галерията през първите три месеца безвъзмездно. От 1 януари НСБНМ ще сключи договор за наем, като разходите ще бъдат поети от общината, за което изказа благодарност към общината и към кмета Владимир Захариев.
Председателят на НС каза още, че след повече от десетгодишно прекъсване децата от българската общност в Сърбия отново имат свой вестник – „Детски мечти“. Основател е НСБНМ, а издател – „Ново Братство“. Вестникът ще излиза четири пъти годишно в тираж от 1000 броя и ще се разпространява безплатно сред децата на предучилищна възраст и учениците в основните училища в местата с компактно българско население – Цариброд, Босилеград, Божица, Клисура, Звонци и Иваново. За издаването му са планирани между 1,2 и 1,4 милиона динара годишно.
„Идеята на НСБНМ е този вестник да подтиква младото поколение да съхранява нашия майчин български език, културата и традицията. Същевременно вестникът ще развива сред децата любовта към книгата, писаната реч и творчеството“, каза Стойков.
По отношение на медиите той подчерта, че през миналата година всички служители на „Нова радиотелевизия Босилеград“ са назначени на постоянна работа, а дейността на „Ново Братство“ се финансира изцяло от републиканския бюджет.
НСБНМ продължава да подкрепя и организирането на културни прояви, както и служебната употреба на българския език и азбука в общините, в които това е законово разрешено.
На заседанието бе приета и Стратегията за работа на Съвета за периода 2026–2031 г., изготвена от Мисията на ОССЕ в Сърбия. Стойков подчерта, че тя е фундаментален план за запазване, развитие и подобряване на положението на българската общност през следващия петгодишен период.
Със Стратегията са определени ясни приоритети – укрепване на образованието на майчин език, подобряване на информирането на български език, прилагане на официалната употреба на езика и азбуката, запазване и развитие на културното творчество и традиции, насърчаване на икономическото развитие и завръщането на младите хора, както и укрепване на връзките с държавата майка България.
В заключение Стойков благодари на всички, допринесли за изготвянето и приемането на Стратегията, като специално изрази признателност към Мисията на ОССЕ в Република Сърбия, Милица Родич и независимия консултант Даниела Ненадич.
П.Л.Р.
Коментирай първи