В Босилеград бе отбелязана 144-ата годишнина от гибелта на Левски

Нужно ни е помирение за да можем да вървим напред

По повод 144-годишнината от гибелта на Васил Левски за поредна година на 19 февруари пред паметника на Апостола на свободата в Босилеград се проведе възпоменателен митинг, който съвместно организираха Общобългарският комитет „Васил Левски“, Столична община София, Община Босилеград и Културно-информационният център „Босилеград“. На церемонията присъстваха посланикът на Република България в Белград г-н Радко Влайков, генералният консул на Република България в Ниш г-н Едвин Сугарев, г-жа Пламена Владимирова, от кабинета на вицепрезидента Илияна Йотова, доц. Георги Вълчев, зам.-председател на Общобългарския комитет „Васил Левски“, Ирина Михайлова, представител на Столична Община, проф. Ло-зан Митев, председател на Гражданския комитет “Западни покрайнини“, представители на Реформаторския блок от София, делегации на общинските институции и ведомства от Босилеград, ученици, граждани и др.

Мероприятието започна с поздравителното слово на президента на Република България г-н Румен Радев, което прочете посланикът Радко Влайков, а в което между другото се посочва:

„Много са светлите имена, записани в пантеона на българската национална памет.
Васил Левски обаче се откроява над всички. Неговият завет надхвърля пределите на родината с посланието си за толерантност. И думите му, че в „демократската“ чиста и свята република, за която се бори, всички народи ще живеят равни, са урок към всички нас как да споделяме общото си минало, настояще и бъдеще. Апостола на нашата свобода е сред ония ярки личности, които заслужават почитта не само на българите, но и на всички свободолюбиви люде. Васил Левски е бил убеден радетел за братски съюз на балканските народи, а неговият идеал „да бъдем равни с другите европейски народи“ и днес задава посоката на на-
шето развитие. Бих искал да припомня думите на Левски „Всичките неразбории, завис-ти, укори, които произлизат повечето от глупостта, са причина за разделението на един народ“. Нека в този момент на преклонение да се замислим над тях. Нека си спомним, че само единни можем да сме силни. Вярвам, че където и да живеем, ще се водим от светлия пример на Апостола на свободата и ще направим всичко възможно както за опазването на българщината и нашите корени, така и за бъдещето на нашите деца“, се казва в поздравителното писмо на президента Румен Радев.

Поздравителното писмо на
вицепрезидентката Йотова прочете Пламена Владимирова.

„На днешния ден се прекланяме пред подвига на човека, който приживе се е превърнал в светец за българите по света, в национален обединител. Васил Левски повежда българския народ, в едни от най-мрачните и тежки времена, към светлината и надеждата за избавление. Историята ни учи за живота, борбата и идеалите на Левски. Паметта и завета са му живи и днес и ние всички заедно го казваме това. Помним и ще учим на -шите деца, че смелостта, честта, вярата в доброто и справедливостта са най-вишите ценности, за да пребъде делото на човека, завинаги останал в сърцата ни като Апостол на свободата“, сочи се в поздра -вителното писмо на вицепрезидента.

Ирина Михайлова от Дирекция култура на Столична Община прочете приветственото слово на кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова, в което се казва:

„Васил Левски е име, което всеки знае и почита. Име свято, пълно с надежди, име, което ни учи да бъдем по-чо-вечни да живеем единни, да се борим и да не се предаваме. Нужна ни е вяра – вяра в родината ни, вяра в самите нас. Великата ни история доказва, че сме един народ изстрадал свободата си и че думите „чиста и свята република“ не са просто химера. Ние сме тези, които трябва да пренесем уроците от миналото на следващите поколения“.

След това към присъстващите се обърна Владимир Захариев, кмет на Община Босилеград и председател на Националния съевет на българите в Сърбия.

„Дъждовното време не ни попречи да се съберем днес и да отдадем почит на най-светлия българин, на нашето „слънце“ Васил Левски. Благодарим на всички, които днес са дошли заедно да отбележим този ден, в който искам да кажа – благодарим на Република Сърбия, благодарим на майка България, че ни помагат да отбелязваме днешната дата. Благодарим на всички, които подкрепяте, не само отбелязването на днешната дата, но и на всички дати от нашата история и култура, с което показвате, че ние българите от старо време, тук в Балканите, не сме забравени, нито от майка България, нито от Сърбия. Изказваме голяма благодарност към всички институции в България и ги молим и в бъдеще да продължат в тази насока. Всеки един от вас знае как България ни е помагала и продължава да ни помага във връзка с лекуването във ВМА в София, при записване на децата в българските ВУЗ-ове, за възобновяване на нашите черкви и др. С влизането на Сърбия в Европа границата тук вече няма да я има. Левски, заедно със своите братя от Сърбия, се е борил да няма граници и да сме едни братя, които се обичаме и уважаваме. От друга страна из -казваме благодарност и към държава Сърбия, понеже през последните една година и половина, откакто оглавяваме Националния съвет, получихме преведени учебници на български език, имаме „Ново Братство“ и др.“, каза между другото Захариев. Той обяви и
инициатива за отбелязване на една дата на помирение между България и Сърбия и във връзка с това да бъде построен паметник на всички жертви, загинали за свободата на Сърбия и България. „Нека на този ден да забравим всички дати, които отбелязваме като победи на сърбина или на българина. Нека на този ден да кажем за грешките от миналото и да вървим заедно напред.“ Той посочи и че в разговорите с представителите на президенството е поискал помощ за изготвяне на притурките към учебния материал по българска история и култура и е предложил откриване на нов граничен преход при село Извор.

В речта си Иван Николов, председател на КИЦ „Босилеград“, между другото изтъкна:

„Мисията на този паметник тук не е само да овековечи мисията и делото на Левски, а да бъде морален коректив, с който да се съизмерваме, сравняваме и да се учим на свобода, демокрация, честност, патриотизъм и човеколю-бие. Смъртта на Левски възкреси България от петвековното робство, а неговият паметник в Босилеград 12 години се мъчи да възкреси съвестта на блудните синове на майка България. Да почиташ Левски не е само да се поклониш и да сложиш едно цвете пред неговия паметник, а да осъзнаеш величието му и да се водиш от него. Не може да се кланяш пред Левски, а да си против целите и идеалите, за които той даде живота си. Не можеш да стоиш пред Левски, а децата да не знаят кой е той, а още повече да не знаят майчиния си език и историята. Не можеш да стоиш пред Левски, а да не уважаваш националните и демократични ценности, да не зачиташ свободата на словото и правата на човека. Трябва да се освободим от сенките на миналото и да премахнем всичко, което ни изправя едни срещу други. Недопустимо е на една крачка от паметника на Левски да се чества Ден на освобождението на Босилеград от българска фашистка окупация. Недопустимо е в центъра на Босилеград все още да има улици с имената на Георги Димитров и Маршал Тито и паметникът на Левски да стои на улица „Георги Димитров“. Само като почитатели и последователи на Левски, ние ще бъдем уважавани в София, Белград и Брюксел. От нас зависи дали ще можем да се издигнем на нужната висота и дали българо-сръбските отношения ще станат наистина добросъседски и приятелски. Затова е нужно ние самите да се помирим, за да можем да дадем
принос за помирението между българи и сърби, така както Левски е дал своя принос за освобождение на българи и сърби от турско робство. Трябва отново да прочетем и преосмислим историята си, да почетем и отбележим паметта на жертвите, да осъзнаем грешките, да си подадем ръка за помирение и да си простим в името на мира, сигурността и бъдещето. Европейските народи вече са извървели този тежък път и трябва да го извървим и ние. Това не значи да забравяме историята си, а историческите факти да се интерпретират спокойно и без митове. Само тогава ще имаме моралното право да стоим пред този паметник и да се гордеем с името и делото на Левски.

В словото си зам.-председа-телят на Общобългарския комитет „Васил Левски“ доц. Георги Вълчев между другото подчерта:

„Въпреки разделенията, това че на този ден сме тук пред този паметник и пред всички останали паметници на Левски, означава, че има неща, които могат да ни събират и ние трябва да ги търсим. Левски не притежаваше могъщото слово и поетическия гений на Ботев, но притежаваше рядката дарба да превръща думите в дела. Не притежаваше енциклопедичните познания на Каравелов, но успя да превърне мъглявата идея за свобода в обща кауза. Успя да убеди старите войводи, че геройството и храбростта имат смисъл само ако са подчинение на тази кауза. Успя да надмогне обидите, които трябваше да претърпи в името на единението. Всичко това е направил в името на великата цел – личната, човешката и националната свобода. Нека в днешния ден, забравяйки и пренебргвайки нашите разделения, да почетем Левски, като човек отдал живота си на една велика кауза“.

Проф. Лозан Митев, председател на Гражданския комитет “Западни покрайнини“, в речта си изтъкна: „19 февруари е най-съкровения ден за нас българите, защото независимо къде се намираме по света, ние всички по силата на християнската традиция в деня на неговата гибел, прекланяме глава пред идеите, делото, живота и страданията на Васил Лвевски, които ни спояват и ни призовават към човечност, справедливост, свобода и родолюбие. Говорим за православие, приятелство и добросъседство, но ги показваме някъде в мислите и в делата си. Днес хората са изпокрити в своите къщи и тайно, изпълнени със страх, очакват от медиите и интернет да разберат това, което става тук. Даваме ли си сметка защо? Това ли трябва да е съдбата на българите тук? На това трябва да се сложи край. Тези хора тук не са извършили престъпление, за да живеят така и да бъдат прокуждани от собствената си земя. Днес едничката надежда на хората тук е бягството от собствената им земя, и именно върху това трябва да се замислим. Ако не признаваме човеколюбието и не ценим достойнството на личността, то поне сме длъжни да спазваме законите, които Левски нарече законите на чистата и свята република.

Накрая, към присъстващите се обърна посланикът Влайков, който посочи:

„Десетилетия наред и българската и сръбската държави са огромни длъжници на хората в Босилеград и въобще на българите в Сърбия. Иска ми се да повярвате, че тези неща започнаха да се променят и тепърва ще се променят към добро. Днес Сърбия върви своя път към Европейския съюз и България подкрепя този път. В този момент най-ясно проличава искрено-то желание на Сърбия да стане член от Европейския
Димитровград
от гибелта на този български революционер.

Учениците от димитровградската гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ изнесоха съответен рецитал. За делото на Левски подходящи речи изнесоха директорът на гимназията Снежана Симеонова, зам.-кметът на Димитровградска община Зоран Гюров и началникът на Пиротски окръг Драгана Тончич.

На проявата присъства генералният консул на Република България в Ниш Едвин Сугарев, представители на: Община Пирот, Софийска
съюз, именно с отношението, което тя проявява към българското национално малцинство, т.е. с възможността, която се дава, всички, записани в конституцията и в законите на държавата права на националните малцинства, да се прилагат в пълна степен и от българското национално малцинство. Аз съм щастлив, че днес ние всички сме заедно и искам да благодаря и на г-н Захариев и на г-н Николов, в чиито слова прозвучаха думите за помирение. Да, крайно е време да се стигне до това помирение, но ние първо помежду си трябва да получим помирение и след това да искаме помирение със сръбската страна. До тук с оптизъма, но нека да бъдем и реалисти. Българската държава положи огромни усилия да се съхранят паралелките с български език в училищата в Босилеград и Цариброд. На мен като посланик, като българин, обичащ нашите сънародници в Босилеград, безкрайно ми е мъчно и обидно, че в българската паралелка в първи клас през тази учебна година няма нито едно българче. Няма онези морални фактори, които да подскажат на родителите къде трябва да учат тези деца. Българската държава стои плътно зад интересите на българското национално малцинство в Сърбия и нека да работим заедно и да вървим напред, каза между другото посланикът.

В рамките на културната програма вокалната формация „Българи“ от София изпълни редица родолюбиви и патриотични български песни, а ученици от основното училище и гимназията в Босилеград декламираха стихотворения, посветени на живота и делото на Левски. След официалната част присъстващите поднесоха венци и цветя пред паметника на Апостола.

П.Л.Р.

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.


*