На кръглата маса присъстваха посланикът на Република България в Белград Радко Влайков, представителят на Училищното настоятелство в Ниш Душица Младенович, председателят на Националния съвет на българското национално малцинство Владимир Захариев, зам.-председателят на съвета Стефан Стойков, членът на НС и член на Общинския изпълнителен съвет в Димитровград за областта на образованието и информирането Деян Милев, представители на учебните заведения от Димитровградско, Босилеградско и Звонския край, представители на културни ведомства и медии от двете общини с преобладаващо българско население, както и родители на димитровградски деца, които трябваше да изнесат мнението си по въпроса защо е полезно (или пък не е полезно) децата им да се обучават на български език.
Модераторът на кръглата маса Деян Милев в началото наблегна, че става дума за изключително важен въпрос за българското малцинство в Сърбия и изрази увереност, че някои акценти от дискусиите би можали да залегнат в бъдещите програми за работа на учебните заведения, в които учениците главно са с български произход.
Председателят на НС на малцинството Владимир Захариев сподели, че благодарение усилията на настоящия състав на съвета вече съществуват учебници на български език и то от пръви до шести клас на основното училище, докато до началото на новата учебна година ще бъдат подготвени и учебниците за седми и осми клас. Захариев изтъкна подкрепата на донеотдавнашния премиер, а сега президент на Сърбия Александър Вучич, по въпроса за превеждането на учебниците на български език. Той похвали и ангажирането на настоящия директор на Института за учебници и учебни помагала Драголюб Коичич. Захариев още добави, че в личен разговор с настоящия премиер на Република България Бойко Борисов е получил обещание българската държава да се погрижи да изготви 30 на сто от допълненията към учебниците по определени предмети, които, както подчерта, според вече постигнат предварителен договор със сръбския министър на просветата, безпроблемно ще получат зелена улица. Водачът на НС отблъсна критиките, идващи от определени политически и дипломатически структури, че НС е виновен за това, че малък процент деца се учат на български език, като напомни, че „Настоящият състав на НС съществува от две години, така че нито има смисъл, нито има логика за един проблем, който е наг лице с десетилетия, да се обвинява НС.“
Посланикът Радко Влайг ков сподели тревожния факт, че в училищата в Димитровградско, Босилеградско и Звонско от общо 1390 деца само за 111 (или 8 на сто) се учат изцяло на български език. Според него за това „няма никакви оправдания“. Той сподели мнениег то си, че „сръбската държава има коректно отношение към въпроса за обучението на децата на български език, но, както се изрази, изпъкват проблеми при реаг лизацията“. Влайков каза, че представителите на бълг гарското малцинство в Сърбия трябва най-сетне да се освободят от мислите, че обучението на децата им на български език може да им навреди. Той подчерта, че като посланик „отчита пог -добро сътрудничество със сръбската страна, отколкото с някои представители на малцинството“.
Директорът на Основног то училище „Христо Ботев“ Катарина Симеонова най-напред чрез видео представяне запозна присъстваща те с обучението и дейностите, които се реализират на български език в училищег то. Симеонова между друг гото сподели, че нейната визия е в предстоящия четиг ригодишен период още повече да се подобри образог ванието на български език и по възможност да се сфорг мира, и то още през следг ващата учебна година, паралелка, в която обучението ще се провежда на този език. Тя подчерта, че в училището като цяло не са доволни от степента на изучаването на български език и добави, че учителите и преподавателите междувременно са минали допълнителни обучения образователния процес да провеждат и на български език.
Драган Иванов, директор на ОУ „Братство“ в с. Звон-ци, също прояви неудовлетворение от обучението на децата на български език в това училище. Той се върна и в миналото, говорейки за моделите на обучение, съществували през осемдесетте години на миналия век. На кръглата маса той сподели, че вестник „Братство“ през 2007 година го обвинил в намаляване броя на часовете по български език в училището, а това не било вярно, тъй като за това бил виновен предшественикът му на поста директор. Сподели, че в Бабушнишка обг щина, в рамките на която е и Звонския край, нямат нищо против в ОУ „Братство“ обучението в по-голяма степен да се провежда на български език. Напомни и за тревожния факт, че в учиг лището понастоящем има само 30 ученици, а тенденг цията е броят им да намаг лява и нататък.
Представители на Гимназията „Св. св. Кирил и Методий“ бяха гимназиалните учители Милисав Николов и Драголюб Нотев. Николов фактографски напомни за началото на обучението на български език в учебното заведение преди няколко години, за възможностите за обучение на този език днес (училището е получиг ло разрешение, както и миналата година, в първи клас да сформира по една гимг назиална и една туристическа паралелки на български език с по 15 ученици). Драголюб Нотев пък „май стреля направо в центъра“, като отправи въпрос към присъстващите и особено към Душица Младенович, защо децата с български произг ход в общините в Сърбия, в които живее компактно българско население, е нужно да се питат дали искат да се обучават на сръбски или на български език? „Защо някой си, примерно Тодор Тодоров, за когото несъмнено се знае, че е с български произход, трябва да го питат на кой език иска да се учи?“, попита Нотев и продължи: „Питат ли сърбите в Хърва-тия на кой език искат да се образоват? Бих можал да разбера, че в Пирот, където има около 5 600 представители на българското малцинство (според статистиката броят им е десеткратно по-малък, бел. Б. Д.), едно такова допитване би могло да се проведе, но не ми е ясно защо това се прави в Димитровградско и Босилеградско?“ Отговор на въпроса Нотев не получи.
Соня Каменова, директор на Предучилищното заведение „8 септември“ в Димитровград, говори за начините, по които във ведомството се стараят да помогнат на децата възможно повече да научат български език, като напомни и за конкретни прояви, които организират с цел реализиране на начинанието. Каменова напомни, че са изготвили и съответна програма, с която е предвидено по-сериозно обучение на децата на български език, която е предоставена на съответното министерство, но за съжаление нямат никакъв отговор. Това мотивира посланика Влайков да изрази готовност да положи конкретни усилия, за да разбере какво се случва с програмата.
Просветният деец, бивш председател на Комисията за образование към НС (в миналия състав) и водач на организацията „Матицата на българите“ Пене Димитров също изнесе интересно становище. Според него „30 години се дискутира по темата, но резултати няма“. Той сподели, че родителите на децата, които през учебната 2005/2006 година са записали децата си в първата след много години българска паралелка в рамките на основното училище в Босилеград, са били унижавани и тормозени. За Пене Диг митров най-голямата вина за това, че децата не се учат на български език носят директорите на учебните заведения и общинските ръководства. Той напомни и за проблема, който май всичг ки виждат, но не му обръг щат внимание: „Дискутираме по темата за обучението на български език, но до 10 години няма да имаме деца в училищата“.
Нямаше участник в дискусията, който да не отправи апел към родителите да записват децата си в български паралелки. Стефан Стойков каза: „Свободно ги записвайте, не се страхувайте“. Думите на Владимир Захариев бяха: „И докато бях депутат в сръбския парламент, с гордост изтъквах, че съм българин. Ще помагаме на всички, обичаме да помагаме… Елате в НС, вратите винаги са ви отворени…“ Драголюб Нотев напомни: „Ние не сме страхлив народ…“. Изказването на посланика Влайков в тази посока гласеше: „Българската държава осигурява достатъчен брой места за студенти от българското малцинство в Сърбия. Но езикът трябва да се знае добре, за да биха децата утре били конкурентоспособни. Затова с изучаване на български език трябва да се започне от първи клас на основното училище или още в детската градина. Каквото е било-било е, дайте сега да гледаме напред…“
Освен че напомни за добре известните три образователни модела на ученици, които по произход не са сърби, представителката на Училищното настоятелство в Ниш Душица Младенович почти нищо друго същестг вено не съобщи, тъй като се оказа, че не е компетентна за това. Държавният секретар в Министерството на просветата на Сърбия Ана-мария Вичек, както бе съобщено на кръглата маса, поради голяма ангажираност не дойде, макар че беше оповестено и нейното присъствие.
Следва да се отбележи фактът, който впрочем бе констатиран и от отделни участници в кръглата маса, че броят на родителите, които бяха поканени да приг състват, беше сравнително малък, и то предимно родители на осмокласници. Заг белязано бе, че определен брой от тях напуснаха кръглата маса след сравнително кратко време, вероятно пог ради факта, че не бяха дог волни от самата тема или пък от посоките, в които дискусиите се развиваха.
Б. Димитров
Коментирай първи