Д-р Иван Станчев вероятно е най-компетентният човек да говори за с. Градине. От 2012 до 2016 година е бил кмет, а сега е член на Съвета на местната общност и съветник в Общинския съвет в Димитровград. По професия е лекар, сега вече в пенсия. Живота си прекарва в селото без да му хрумва да се преселва в града. Радушно се съгласи да поговорим за вестника ни по темата за живота в това, близко до града селище.
* Г-н Станчев как се живее в с. Градине?
– Ами, бих казал, че се живее както и навсякъде другаде в Сърбия. Жителите са около 130 души. Имаме доста пенсионери, както и 20-ина работоспособни хора, които изкарват поминъка си във фирми в Димитровград, в граничната зона, както и в България, по-конкретно в Драгоман и Костинброд. Младите хора до 18-годишна възраст мисля, че са 12-13. Имаме доста ергени. Що се отнася до възрастовата структура на населението, не бих можал да ви дам прецизен отговор, а само да споделя впечатлението си, че повечето от жителите са над 60-годишна възраст.
* Преди няколко години бе закрито четиригодишното училище. Имате ли намерение пак да го откриете?
– Когато го закрихме имаше ученици, но родителите им предпочетоха да ги запишат в училището в Димитровград. Процедурата за повторното му откриване е доста сложна, така че…
* Комунални проблеми – водоснабдяването, електрозахранването…
– С електрозахранването нямаме проблем, с водоснабдяването също така. Имаме си селски водопровод, който е под компетенциите на „Комуналац”. От известно време обаче сме привързани към градския водопровод, така че водата в момента ни идва от Пъртопопинци.
* Мобилната телефония, Интернет, телевизионните канали…
– Имаме покритие със сигналите на всичките три мобилни оператора, имаме ADSL Интернет, сигналите на може би около 15-ина телевизионни канала хващаме от Козарица, което за пенсионерите е съвсем достатъчно, докато тези, които искат да следят повече канали, си имат сателитни чинии.
* Магазинче от известно време май нямате.
– Нямаме. Откриваха хора магазини в Градине, но май бяха осъдени да работят на ръба на икономическата целесъобразност. Когато стоката се докара в Градине, разбираемо е да бъде с малко по-скъпа, отколкото в града. Това обаче не се отнася до всичките стоки. Цигарите, хляба и още някои не могат да са по-скъпи. От друга страна градинчани ежедневно идват в града, където си купуват основни хранителни и други продукти за бита. Следователно, трудно е в Градине да оцелее магазин.
* По-рано имахте проблеми с наводненията?
– И сега е налице този проблем. Нишава и тази пролет се изля от коритото си и направи беля. Особено бяха застрашени площите над Ивкови воденици, където има и къщи, кошари… Опитвахме се няколко пъти да решим този проблем, но не успяхме. Предвид, че коритото на реката е в компетенция на републиката, съответно на общественото водостопанско предприятие, с този проблем ние сами не можем да се справим. С помощта на местното самоуправление два пъти подавахме заявки да влезене в програми за саниране на критичните зони в републиката, в които се случват неводнения, но и двата пъти за нас недостигаха пари. С „Комуналац” едно време бяхме на път да регулираме поне един критичен участък, но не ни беше позволено да го направим, като ни заплашиха дори и с глоба, тъй като все пак става дума за дейност на републиканско ниво.
* Главният път през селото е асфалтов. Добър ли е или се нуждае от ремонт?
– Планираме да го ремонтираме, но и тук е проблем факта, че пътят е квалифициран като регионален и е в компетенция на републиката. Като местна общност сами не можем да подаваме искове до републиката, а го правим посредством органите на местното самоуправление. Надяваме се, че един ден ще получим средства и за тази цел. Кога, остава да се види!?
* Останалите улички или сокаци са в компетенция на общината?
– Ами, те се възстановяват от време на време. Като цяло съм доволен, но трябва да подчертая, че там, където терена е мочурлив, не може да се направи много. Възстановявайки един сокак, повдигнахме нивото му дори с метър, което не спомогна след известно време вода пак да се появи по него.
* Съветът на местната общност има ли помещение, в което да се събира и провежда заседания?
– Няма. По-рано имахме едно помещение от около 40-50 квадратни метра в рамките на училището, което го поддържахме, но сега… Представителите на органите на реда, които там бяха настанени по време на бежанската криза, междувременно се изтеглиха. И докато бяха там сътрудничеството ни беше добро. По време на избори те излизаха за ден-два оттам с цел те да се проведат безпрепятствено. Когато трябваше да напуснат окончателно сградата на училището, аз като тогавашен кмет отидох, мислейки, че трябва и аз да сложа някъде в документите подписа си, но ми казаха, че местната общност няма нищо с това. Честно казано аз дотогава и не знаех, че сградата на училището е била собственост на републиката, съответно определена нейна дирекция. Следователно, ако пак бихме искали да ползваме помещенито в рамките на училището, трябва да търсим разрешение от тази дирекция.
Положението усложнява и факта, че местната общност няма своя джиро-сметка, което е в резултат на новия републикански закон в сферата на териториалното административно уреждане. По-рано инкрасирахме на годишно ниво по около 200 хиляди динара от питейната вода, които средства ползвахме да извършим някоя поправка на водопроводната мрежа, да ремонтираме уличка, „закърпим” каптаж…
* Г-н Станчев, какво е бъдещето на Градине?
– Бих коментирал, че е истинска вреда едно село, разположено на толкова хубаво място близо до града, близо до границата с България, с плодородна земя…, да обезлюдява. Преди 20-ина години в Градине имаше около 500 крави, а сега са само около 60. Овце има някъде 50-60. Хората отглеждат и свине, но само за собствени нужди.
Бих подчертал, че трудно се намира и работна ръка. А и тези малко трудоспособни хора, които биха работили срещу заплащане, по принцпи тъсрят по 20 евро на ден, в който случай стопанинът трудно може да изкара положителна сметка. Преди известно време някъде гледах сведения за броя на жителите на селото в миналото. Доколкото добре си спомням, през 1928 година Градине е имало около 600 жители. Днес много къщи са празни и се продават, но няма кой да ги купи. Знайно е, че български граждани вече купуваха къщи в определени села на общината, но е малко странно, че не проявиха желание да си купят къща в Градине, което село им е най-близо.
* Има ли кой да изкупува млякото?
– Да, идват от няколко млекарници, това не е проблем.
* Какво местното самоуправление би можало да стори за Градине с цел животът в него да стане още по-добър?
– Нищо конкретно нямам предвид. Бих споделил впечатлението си, че органите на местното самоуправление добре работят, съответно за всички села в общината държат сметка в еднаква степен. Примерно когато изпъкне някакъв проблем в селото, ние се обръщаме към тях за помощ, те се намесят и проблема се решава.
Ето, хрумва ми, че на стопаните в Градине, както впрочем и на стопаните в цялата община, от голяма полза би било това да започне да работи с пълната си мощност, сформираната на общинско ниво земеделска кооперация. Много по-лесно би било на стопаните, когато биха имали някой да извикат в случай, когато имат за продан агне, теле…
Разговора проведе: Б. Димитров
Коментирай първи