Рабуш

Здраво баба Сускье

Да те бог убийе, изакъли ме ньекня кa окну по телефонат. Окала си ме йош ка ти се роди унукат Драган, а са он иде у забавище. Прецепи се съсве, ногье ми се отсекоше. Знам дека нема кой да радьа, нема кой да се жени и я, къв сам баксуз, помисли, недай Боже, нещо йе стануло с деда Лулу. Лъкну ми ка ме пита има ли йош кой да работи на границуту, кига су гьи све поапсили и има ли некой од наше село да не йе у апсу. Е па баба Сускье, ти си съсвем прогорела, та ме джабе изакъли. Па не си ли запазила дека у нашуту държаву не йе никиква новос ка некога уапсе за крадьу или прейебушку. Новос би било да некога од уапсените осуде. Постояно апсе разни бизнисмени, царинци, пандури, и кой знайе кви преваранти, па гьи пуще и они си праве кво си знаю. У нашу държаву убаво живею униформисани и преваранти, а най-убаво преваранти у униформу. Не йе важно ква йе униформата, само да йе държавна униформа.
Од уапсените Сускье, само су неколко нашинци, другьите су све другоселци. Дооде на работу и по 100 км, плате им малечкье, ама рудникат златан. Оно у наше село има училище за царинци, ама они теквия не запошляваю, а само по партийску линию. Запосле гьи без школу, а они облечу униформу и се упишу у школуту. Щом се упишу, дипломе им напишу и чекаю да мине време, па да им гьи даду. Айде сама си помисли, ко даскалйете че оборе на испит човека с униформу. Та нали он представля държавуту. Оборе ли на испит униформисанога, ко да су против държавуту и ко да оборили държавуту, а не тогова що носи държавнуту униформу. Затова не мой да се потришаш, никой кой йе завършил нормално училище не йе уапсен.
А и немой да ядуйеш и да мислиш да су поапсили сиромащию, па деца че им гладую. Свите уапсени су се убаво запасали, иже им ко царскье палате, кола им на пуле, викендице ко турскье куле, а и джеповете им се надули од девизе.
Само я Сускье, не могу да разберем теквия човеци. Шверцери им даваю паре, робу, йеденье и пийенье, държавата им дава све – од гаче, обуче, чорапци, капе, униформе, дава им и плату, прача гьи млади у пензию, а они, ни срам, ни очи – крадну гьу. Не само що гьу сисаю, а гьу и подсисую. Нашата държава йе чудо – кой одека иде гьу крадне, а оно пак има. Личи ми на црешньу до пут – кой одека иде, берне, макар да проба. Црешньа не може да се варди, ама държава би требало да може. Ама нашата може и да не може да се одварди, ка гьу варде теквия що гьу сисаю и подсисую. Замисли си баба Сускье, ква би била убава да гьу не варде теквия!
Него баба Сускье, нещо ми на акълат паде народната мудрос: – За кокошка нема прошка, за милиони нема закони. Затова се плашим да не испадне и това апсеванье циркус ко много друга преди това. Че гьи подържу у апсу, па че гьи пуще или че гьи даду на суд. А они нали имаю паре – че затрупаю с паре адвокати и судийе и – че гьи ослободе. Че испадне държавата крива що гьи йе насмитала да си узимаю и да си праве кво си сакаю. И че им плати дънгубуту, брукуту, они това окаю „душевни бол и изгубену зараду” и кво ли йош не. Или ако не може бъш съсвем да гьи ослободе, че им туре некикве гривне на рукье или белчузи на ногье, да си поседу дома, да се одморе. А после, пак кво си знаю.
А това що су дърпили че си им остане. Затова се при нас крадьете най-много исплате.
Замисли, Сускье, нийе и вийе с деда Лулу сто живота да имамо и само да работимо пощено, а да не йедемо и да не пийемо, не може толкова да заработимо.
Бабо Сускье, немой да се прецепиш ако те я окнем по телефонат. А че те окнем само ако истинскье некога осуде и му узну краденото. Вероватно, нема никигаш да те окнем. Ама да ти кажем, за свакьи случай.

Айд у здравлье. Деда Мана