Деда Мане, ти си сигурно чул дека за маче нейе телешка глава и за свакога не су паре. И я сам чула това, а ичера се и увери. Не се чуди, са че ти пишем и затова тека поче писмото.
Ичера пойдо у задругуту и видим на клупуту преди задругуту седи некой. Не га позна, а и не се много удзърта и пита продавачкуту кой йе това на клупуту.
– Ма не позна ли га, зачуди се она. Па това йе Драган, на деда Ананию синат. Тия що преди године печали много на лутриюту.
Ка излезо я га загледа по-убаво. Он сам седал на клупуту, подлактил се на масуту, ватил си главуту с рукьете и не мърда. Дали дреме или спи или се йе нещо умислил, незнам? А има и за кикво да си мисли и да си стиска главуту. Преди некою годин на некикву лутрию беше добил много големе паре. Тъгай говорейею човеци дека йе могъл да си купи голем стан у Београд, да си купи некикву продавницу у центарат на Београд, да гьу издава под кьирию и цел живот да уживаю и он, и жена, и деца. Или да даде парете у банку. И да си гледа работицуту, а само од интерсат да живею свите. Он си имаше убаву работу, беше некиква писарушка у общину, имаше си и убавшку платицу. Ама нали га издуше парете, даде си отказ. Дошъл до паре, койе не йе могъл ни да съньуйе, а оне му се мале! Поднесоше га, да прави неникъв голем бизнис, йош повече да забогатейе. Пийенье, йеденье, жене ороспийе, суканье натам – навам и тикье рекоше: Остал без паре. А да знайеш деда Мане, койе паре човек не заработи с муку, он гьи и не цени. И бърже одлету.
Ка стиго дома, каза на дедуту кога сам видела, кико се държи за главу и ко ми стану мука ка га видо тековога.
– А, и я га понекигаш сретнем. Микне се ко пребийено куче, изцибрел, небричен, прекукульил
се. Да те йе жал да га сретнеш и да га погледаш. А знайеш ли ка доби парете – цело село йеде и пи на ньегову сметку. Куде пойдеше, по неколко джаболебонье с ньега, ко пцета по кучку ка се бесуйе. И даваше паре на зайем, уш че му врну. Несъм чул да му йе некой върнул и пару. Говорейею дека ка пропадал потражил од Соту жабуту да му върне парете, а он му рекъл.
– Ма кве паре, да не си гьи заработил с муку, да не си се испотил да гьи заработиш. Ко дошле, тека отишле. А и да ти дадем паре, ти одма че гьи прокоцкаш.
Народат говореше дека ка видел дека му понамалеле парицете, почел да се коцка на големо, да се извади. Надал се пак че га усере срекьата. И тека прокоцкал и онова що му остало, па съга никой га не познава. Да се тъгай не беше изпицанил, да си тъгай не беше накупувал дершкье и обуче, съга да нема кво да облече и обуйе. Гол и бос да оди, за резил.
Ка доби парете и поче да буца с ороспийете, жена му га моли да стане, да се свърти дома, ама оно га беше издуло и беше га ватило беснилото. Диже рукье ядницата и се прибра при ньойньите. Одведе си и двете деца. Она беоше добри ученици, отлични, ама после се и она оалише, йедвам завършише основното.
Затова ти дедо Мане написа дека не су паре за свакога. Ньему му оне дом растурише, остаде без работи, стану за резил, па съга самуйе и се държи за главу. Оно тая глава йе крива, за туя главу не су биле парете.
Айде у задравлье деда Мане, па ако добийеш на лутрию, паметуй.
Коментирай първи