Баба Сускье, да сам ти това писмо написал преди некою годин, сигурно би ми рекла дека не съм читав и да идем при доктора, да не вантазирам и да си не пущам филмове, що би рекла децата. Ама съга ти пишем само онова що ми орати синат на баю Стояна Джимджиюту. Ни повече, ни помалко, а ти немой да се кръстиш!
– Требал, каже он, да региструйе колата и отишъл у Дозат да уплати. Момчето му рекло дека не може, по новото първо мора да иде на техничкьи. Тамо му рекли дека съга требе да се региструйе по нов закон. Съга колата сликую одпред, одзад, озгоре, оздоле. Гледаю гьи кико да су на изложбу. И му рекли: – Дечко, има ръжда на йедно крило, на задньият браник има некиква дупка, кроват ви малко улубен, фаровете ви мутни… Де си това оправите па дойдете, да си съга не давате джабе паре. Ако Ви върнемо, а мора да Ви върнемо, све това требе да оправите за три дъна. Ако не оправите за 3 дъна, че требе да си платите пак, ко за нов преглед. Закьипе ми, каже, че пукнем, ама стисну зуби. Отидо при майстор Тику да оправи кво требе. Он рече дека съга покрай тея регистрацийе по новото узел много работу и да дойдем другуту неделю. – Ма ко другу неделю, ка ми за 5 дъна излази регьистрацията. Тика се съжали и поче да ока другьи майсторе. Йедън рече да дойдем да види кво требе, че може ютре да работи. Отидо, а он гледа, мудрува и рече да идем у Пирот да купим кьило бою и да дойдем ютре сабале. Отидо ютре, а он рече да оставим колата, че префарба кво требе и да дойдем ютре. Ка отидо, он каже дека требе да променим браникат, нема кво да му прави. А он нема нов браник, требе да га наручи и че мину бар два-три дъна додека дойде с бързу пощу и одма че га замени. Видо дека нема за пет дъна да разубавим колата и му реко да наручи. И тека додека разубави колата истече регьистрацията, па ме прегради субота и неделя. Отидо у понеделникат у Дозат, момчето ми узе ретийете, чука по комютерат и рече дека требе да платим и за смену на таблицете, а това значи дека требе да променим и саобракьайнуту. – Ма защо да меньам, преди три године узо нову?, побуни се, а он каже дека имам Ч на таблицуту. И он нищо не знайе, текъв йе прописат. Да питам у милициюту? Плати, отидо и одма пита. – Па сви койи имаю слова коя гьи нема у Европу, че мора да смене таблицете, рече ми девойчето у супат. – А тия що немаю тея букве, они че плачю ли пак. – Не, они нема. – Па ко тъгай йедни да плачаю два пути, а йедни не? – Ма одека знам. И на мене нейе ясно, ама иди донеси старете таблице да ти дадем новете. Тео да пукнем, ама отидо и поче да гьи стурам. Йедвам стури йеднуту, поче другуту и си посеко пърс. Боли ме, кръв тече, а я псуйем и налево и надесно – а найвише главешинете у милициюту и държавуту. Слезе комшия та ми помогну да извадим таблицуту, ама пуче рамат. – Че пукнеш и ти с йош 300 динара, каже ми он. И мани се од това пцуванье, затварай си пльувалникат. Че те чуйе некой и че напипаш турмуту. Това с таблицете су нарочно направили. И жабете су знале дека не може с тая „нейевропска” слова да идемо у Европу, ама они гьи турили, да узну йош некойе милионче, да мож да се вале ко су напунили буджетат. Седи, смири се, па после иди у СУП, да се тамо не излайеш нещо. Послуша га, каже момчето, седо и си мислим. Ко тая наша държава уместо да помага на народат, она га плячка? И после се чуде що сви бегаю из ню!
Бабо Сускье, да знайеш дека ми се приповърча ка све това чу. И дека и я цел дън псува, ама на ум, я сам патил.
Айд у задавлье и поздрави бая Лулу.
Деда Манча
Коментирай първи