Босилеград
В организация на прес-клуба на БТА в Босилеград и местните сдружения ГЛАС и „Еко-био-правда”, в тържествената зала на Центъра за култура в Босилеград бе организирана кръгла маса на тема „Ролята и влиянието на националната и местна власт, бизнеса, неправителствения сектор, медиите и местното население за опазване на природата“.
Участници в дискусията бяха генералният консул на Република България в Сърбия – Едвин Сугарев, заместник-министърът на екологията на Република България Красимир Живков, Петър Петров, депутат в Народното събрание на Република България и член на комисията по околната среда в НС, Микица Василев – еколог в Службата по екология и опазване на околната среда към Общинското управление в Босилеград, Братислав Грубач, съветник в Института за опазване на природата на Република Сърбия и др. На срещата присъстваха и кметът на Босилеград Владимир Захариев, зам.-кметът Стефан Стойков, началникът на Общинското управление Миодраг Якимов, Севдалин Атанасов, природозащитник от Кюстендил, Борислав Сандов – еколог и политик от България, Бранко Митов, планинар и природозащитник от Босилеград, Милена Миленова, преподавател по биология и география и председател на Гражданското сдружение „Успех” от Босилеград, Димитър Куманов от Сдружение „Балканка“, представители на медии и други.
На кръглата маса не присътваха представители на Министерството за защита на околната среда на Република Сърбия, а изостанаха и представителите на мините „Босил метал” и „Благодат“ и на новопостроените водоцентрали в поречието на Бранковска река.
В рамките на дебата бяха разисквани въпроси свързани със замърсяването на река Драговищица и нейните притоци с отпадни води от мините за олово и цинк „Подвирове“ в Караманица и „Благодат“ в Мусул. Повдигнат бе и въпросът за съществуването на малки водоцентрали и намерението за откриването на нови, за чието изграждане водата от реката се вкарва в бетонни тръби, поради което се променят речните корита и се застрашават флората и фауната.
В дискусията участва и кметът Владимир Захариев, който подчерта, че изграждането на малките водоцентрали разрешава държавата и че това не зависи от общината. Той изтъкна, че общината постоянно полага грижи и предприема мерки за опазване на реките и околната среда, а между другото посочи и че съответни държавни инспекции са вършили изследвания на водите и в докладите им не е посочено, че планинските реки са замърсени с тежки метали и други вредни химически вещества.
В изказванията си еколозите и природозащитниците изтъкваха, че вследствие изливането на отпадните води в реките водата получава млечно-бяла боя, поточната пъстърва в нашите планински реки е на изчезване, добитъка не иска да пие вода от реките, а замърсяването на водите създава и предпоставки за повишаване на заболеваемостта и смъртността от ракови заболявания. От друга страна някои участници посочиха, че няма категорични доказателства за съществуването на отровни вещества в планинските рекички, изтъквайки, че направените изследвания това не са потвърдили, както и че не може да се констатира, че мините са довели до повишаване на онкологичните заболявания.
По време на дебата началникът на Общинското управление Миодраг Якимов изтъкна, че освен върху замърсяването на реките необходимо е природозащитниците да обърнат внимание и върху вредните последици от НАТО бомбардировките, които са допринесли за повишаване броя на онкоболните в нашата община.
В края на дебата бе предложено да се установи постоянен независим мониторинг на планинските потоци и на река Драговищица за наличието на тежки метали, химически реагенси и други замърсители.
Коментирай първи