От нашето минало
Пише: Цветко Д. Иванов – Боровски
(Продължение от миналия брой)
От списъците на избирателите от 1903 до 1910 г. се вижда, че някои жители на с. Звонци, на възраст от 50 – 60 години били грамотни. Според някои данни те са се ограмотили в манастира „Св. Йован Богослов” и в черквите в с. Студена и с. Стрелъц. През 1864/65 било открито училище в с. Студена, след това в с. Нашушковица, а 1874 г. и в с. Звонци. Звончани строели няколко училища. Една училищна зграда след силен пороен дъжд през 1948 г. била отнесена от Ракитската рекичка и децата известно време ходели на училище в една от сградите на управата на рудника „Йерма” в с. Ракита. Сега в Звонци има ново, хубаво училище, в което децата от Звонци и съседните села учат от първи до осми клас. Броят им постоянно намалява – вече е под 40 във всичките осем класа и е под въпрос неговото оцеляване.
На 1,5 км от селото се намира прочутата Звонска баня с температура на водата от 29 градуса, която лекува неврологични и заболявания на опорно-двигателната система. Ползвана е още в римско време, преди повече от 2000 г., но термите били разрушени и затрупани. През 1904 година учителят в с. Звонци М. Дилберов открил банята. Организирано ползване на банята започнало 1935 г., но тя и преди това се развивала, строили се вили, имало хотел. През средата на ХХ век в Звонска баня бе построен прекрасен хотел „Мир”, който успешно работеше докато „демократските промени” и грабежната „приватизация” не го осакатиха. Сега стои като ням свидетел на една от нашите многобройни, ненаказани, глупости.
Само пет години след откриването на банята, тогавашният селско-общински съвет на Звонска община разбрал нейното голямото значение, но понеже нямал собствени сили да развие банята и построи нужната инфраструктура, измислил как да използва това откритие. На общинско събрание донесъл едно много хитро решение, записано в Протокол №11 от 31 юли 1910 г. Смятам, че няма нужда да го преразказвам, а ще го дам без изменение, както и коментара от писателя Стилиян Чилингиров.
На извънредно заседание съвета, в пълен състав, без отсъстващи, донесъл решение, „взимайки пред вид:
1. че бъдещето на всяка нация зависи от нейните преданни синове, които с дело и слово напъват развитието й.
2. че дълг на всеки съзнателен гражданин – мислещ за щастието на своята родина е да подкрепя народните дейци по начин, какъвто намери за добре…“
П О С Т А Н О В И
– Да отстъпи общината по едно място за вила от по 200 кв. м. при новооткритите старинни бани в землището на с. Звонци – место „Банище“, на нашите държавници: АЛЕКСАНДЪР П. МАЛИНОВ, Д-Р. СТОЯН ДАНЕВ, ИВАН ЕВСТ. ГЕШЕВ, Д-Р ВАСИЛ РАДОСЛАВОВ, ТОДОР ГАТЕВ И ДИМИТЪР ТОНЧЕВ.
– Да отстъпи тоже на великите ни писатели и поети ИВАН ВАЗОВ – певецът на разкошната българска природа и на славното ни историческо минало, СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ, неуморим страж на гражданските ни свободи и на младия ни поет и писател СТИЛИЯН ЧИЛИНГИРОВ… по едно място от 200 кв. м. близо до същите бани – местност „Сража“.
– да се преименува върхът „Стража“ на връх „Иван Вазов“.
– Препис от този Протокол да се изпрати чрез господина Трънски окол. началник, господину Соф. окр. управителю за надлежно разпореждане и се съобщи чрез избрана депутация на лицата, на които се отстъпват горните места за знание“.
Председател – кмет Гюра Милошев и присъстващи общински съветници: Бошко Димитров, Таса Милошев, Аначко Петров, Рангел Христов, Иванчо Маринков, Димитър Виденов, Милан Аризанов, Милан Цветков и Гюра Колев.
Хубав замисъл имали нашите предци. Смятали, че благодарение на хората, на които общината дарила земя, те щели там да си построят къщи за почивка, а банята би оживяла и станала известна. Прокарали би път, водопровод, телефон и други удобства. Банята би била вилна зона за тогавашния политически и културен елит на България, благодарение на близостта й до София, лечебните й свойства, гостоприемството на дерекулчани и прекрасната природа.
Но не станало така. Защо?
Това се питал и Стилиян Чилингиров, влюбен в Трънско, един от хората, на които е дарено място, и мисля, че е дал отговора с един любопитен коментар.
Той още в първите си дни на пребиваването в Звонските бани си купил в съседство едно място от един декар за сто лева. В Трън на 5 август 1910 година озаконил купеното място с крепостен акт, но получил и един от преписите на протокола на Община Звонци от 31 юли. Не знаел дали някой друг е получил съобщение за дарението. Затова си направил извода, че „по всяка вероятност, общинския съвет е чакал потвърждението на окръжния управител, за да го съобщи на заинтересованите, но като не получил очакваното съобщение, сметнал е дарението за непотвърдено и счел да е излишно да го съобщава, комуто и да бъде.
Така се осуети едно дарение от уж прости хора за Вазова, както и наименованието на един планински връх, осуетени от един окръжен управител, уж интелигентен човек и над туй отгоре автор на учебници по благонравие.
Дали и тука не е изиграла роля пословичната българска завист?“
Жалко, че дарението не е реализирано. А мен ме измъчват въпросите:
– Дали окръжният управител, понеже не е получил дарение от Община Звонци, не е скрил общинския протокол? Ако няма за мен, защо да има за другите!?
– Дали Звонска баня би била такава, каквато е сега; дали село Звонци би било такова, каквото е сега; дали съдбата на целия Дерекул би била такава, каквато е сега?
– Как би се развивали селата в Дерекула и всичките, гравитиращи към рудника и жп линията, ако той не е бил закрит.
– Каква би била съдбата на тези села, релсите от теснолинейката да не са били извадени?
– Дали Звонски край би изостанал до такава степен, ако хотел „Мир” не бе разрушен, а си работеше?
– Защо никога никой не отговаря за нанесените щети на други хора и на обществото?
И защо проклетата човешка завист побеждава и най-добрите и най-светлите начинания?
(Край)
Коментирай първи