Кандидатска листа „Това сме ние – природно движение” Владимир Захариев

Подготовки за изборите за национални съвети

2. “Това сме ние” – природно движение – Владимир Захариев

1. Владимир Захариев 1962 г. програмист Босилеград
2. Владица Димитров 1974 г. лекар специалист Димитровград
3. Славица Васов 1974 г. икономист Димитровград
4. Стефан Стойков 1982 г. спортен треньор по лека атлетика Босилеград
5. Славчо Владимиров 1967 г. работник Босилеград
6. Лилянка Василова 1952 г. пенсионер Босилеград
7. Страшко Апостолов 1972 г. машинен инженер Босилеград
8. Саша Миланов 1970 г. електроинженер Босилеград
9. Славица Стоянова 1956 г. юрист Босилеград
10. Новица Здравков 1979 г. работник Босилеград
11. Васко Георгиев 1963 г. работник Босилеград
12. Роза Стоименов 1978 г. икономист Босилеград
13. Иван Йорданов 1971 г. работник Босилеград
14. Ангел Йосифов 1957 г. лекар спец. радиолог Димитровград
15. Любинка Миланов 1971 г. икономист Босилеград
16. Небойша Стоянов 1981 г. професионално лице за поддържане Враня
17. Димитър Асенов 1951 г. икономист от Ниш
18. Стоядинка Митов 1969 г. работник Сурдулица
19. Методи Чипев 1956 г. гимназиален учител по физическо възпитание Босилеград

В рамките на представянето на кандидатската листа „Това сме ние – природно движение”, председателят на Националния съвет на българското национално малцинство и водач на листата Владимир Захариев и зам.-председателят на НС и четвърти на листата Стефан Стойков, говориха за работата на Националния съвет през изтеклите 4 години, както и за плановете, които ще реализират, доколкото спечелят предстоящите избори.
Двамата подчертават, че през последните 4 години НС активно е работил върху увеличаването броя на българите, вписани в Отделния избирателен списък, и добавят, че през 2014 г. са били вписани 14 900 българи, а в момента броят им е 18 106.

Образование:

Когато оглавихме Националния съвет преди 4 години, българското малцинство в Сърбия нямаше нито един преведен учебник на майчин език за основното училище, а така е било в продължение на 30 години и повече от 50 години за гимназията. Благодарение на ангажирането на НС и на съдействието на Министерството на образованието на Р Сърбия и Института за учебници начело с директора Драголюб Койчич, вече имаме преведени и отпечатани учебници на майчин български език за всички класове на основното училище, с изключение на учебниците по музика и изобразително изкуство. Преведени са и отпечатани и 6 учебника за първи клас на гимназията. Те подчертаха, че е поискана помощ от компетентните държавни институции в Р България за изготвяне на притурки по национална история и география на България и изобразително изкуство и музика, като изразиха надежда, това да се осъществи през следващия период. Положителният резултат е увеличаването броя на учениците, които се учат на майчин български език. Във всички класове в босилеградското основно училище, с изключение на трети клас, има по една паралелка, в която обучението изцяло се провежда на майчин език. Същевременно и във всички класове в гимназиите в Босилеград и Димитровград има по една паралелка с обучение на български език. Националният съвет ежегодно организира Републиканско състезание по български език, а на последното си заседание прие решение най-успешните ученици от състезанието всяка година да бъдат награждавани с парични награди в размер от 5 до 10 хиляди динара. Средствата за тази цел ще бъдат осигурявани от бюджета на НС.

Информиране:

По време на нашия мандат електронните медии в Босилеград и Димитровград не са закрити – РТВ Цариброд бе приватизирана и продължи да работи, а благодарение на усилията на НС не се стигна до приватизация на Радио Босилеград и успяхме да формираме нова електронна медия – „Нова Радио телевизия Босилеград“. НС задвижи и вестник „Ново Братство“ и активно работи по въпроса за решаване на финансовите проблеми на бившите и сегашни заети в Издателство „Братство“. Освен споменатите в момента съществуват и други медии на български език. Ще се застъпваме да намерим решение за стабилно финансиране на „Ново Братство“, за което са необходими 7,2 милиона динара на годишно ниво (а целия бюджет на Националния съвет възлиза на 7,7 милиона динара) и да създаваме по-качествени условия за работа на всички медии.

Култура:

През изтеклите четри години Националният съвет на българското национално малцинство е отбелязвал всички значими дати от българската история и е организирал и подкрепял редица културни мероприятия. Във връзка с това организирани са конкурси за финансиране на различни проекти в сферите на културата, образованието, информирането и служебната употреба на езика и писмото, за която цел от бюджета на НС годишно са отделяни по 2,1 милиона динара. По 700 хиляди динара бяха предназначени за проекти на кандидати от Димитровград и Босилеград, както и 700 хиляди дин. за проекти на български организации от вътрешността на Сърбия, където живеят български общности. Отделно всяка година НС провъзгласява някои проекти „от особено значение” и финансира реализацията им. По този начин финансово подкрепяхме Фолклорния фестивал „Краище пее и танцува” в Босилеград, „Великденския фестивал” в Босилеград, „Нишавски хоровод” в Димитровград, „Българиада” в Нови Сад, Фестивала на националните малцинства в Ниш и др.

Служебна употреба на български език

Нещо, което преди беше немислимо, сега вече е факт – гражданите в Босилеградска община имат възможност да поискат и да получат официални документи на майчин български език от органите на местното самоуправление, съда, полицията, Здравния дом и от други институции. Надяваме се това да стане практика и в Димитровград и в други общини.
Всичко, което беше договорено на първата среща на Републиканския съвет за националните малцинства с тогавашния министър-председател Александър Вучич, с оглед прилагането на Плана за действие за глава 23, бе реализирано и затова изказваме голяма благодарност към Правителството на Р Сърбия и президента Вучич.
Изразяваме голямо задоволство от факта, че се договорихме с кмета на Димитровград д-р Владица Димитров и заедно предвождаме листата „Това сме ние – природно движение“. Стремим се председателството и седалището на Националния съвет да се ротират за определен период – за шест месеца или една година. Няма да има разделения между българското малцинство в Сърбия и всички заедно ще действаме за създаването на по-добри условия за осъществяване на правата на българите във всички краища на Сърбия.
Ще настояваме при официалните държавни органи в Р България да бъде приет Закон, с който на всички наши сънародници в Сърбия да се възстанови българското гражданство и по този начин да им се спестят ненужните разноски за доказателство за българския им произход и получаването на български документи.
Доверието на гласоподавателите се печели с истина и работа!

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.


*