„Ново Братство” посети магазина в с. Долна Любата
Продавачът е доволен от сътрудничеството с общинските власти. Като пример изтъкна почистването на селските гробища, поддържането на махленските пътища, поставянето на контейнер за смет…
– Въпреки че пътя, който ни свързва с общинския център Босилеград е черен, той е добре поддържан. Общината помага и поддържането на рейсовата линия, както и основното училище, което остана с много малко деца.
От слънчевата страна на река Драговищица, на около 13 км от Босилеград по посока Бесна Кобила, се намира село Долна Любата, едно от най-китните в общината. Селото е разположено на надморска височина от 900 до 1370 метра. Климатът се отличава със студена зима и приятни летни температури, с изобилие от есенно и пролетно слънце. Село Долна Любата е разпръснат тип – в дванадесет махали, а с туристическо-географското си положение предлага идеални условия за туризъм, но ресурсите не се използват.
В центъра на селото се намират два магазина, заредени със стока от първа необходимост. Ние се отбихме при Томислав Атанасов.
– Добре дошли. Радвам се, че решихте да ни посетите. Както виждате магазинът ни е добре зареден – от „сладост“ до „радост“ за всеки вкус. Зареждаме по малко, но постоянно. Заповядайте в бакалницата, прикани ни почти шестдесетгодишният мъж.
Долна Любата се споменава в Османския данъчен регистър от 1576 година. За наименованието му съществуват дори три предания.
Според едната от легендите по онова време в мерата на селото са се намирали четири отделни селища – Стръмно Катунище (на мястото на днешната махала Долинци), Селишки Рид (на мястото на Богдановци), Црешня (на мястото на махала Гащевица) и Пиперковица (името на днешното Старо Село). Пиперковица, както и днес местността Старо Село е била центъра на другите махали. През една много люта зима с голям сняг хората не успели да смелят житото и умрели от глад. Оцелели само четирима души, от всяка махала по един. Когато изминала зимата и пристигнала пролетта, те започнали да викат от върховете ”Хей, има ли някой жив човек”. Като чули, че има оцелели, те се събрали в Пиперковица, побратимили се и „полюбили” (разцелували). Взели решение завинаги да живеят в центъра на селото, което преименували в Любата. След като се разрастнало, селото било разделено на Долна Любата и Горна Любата.
Втората легенда пак е свързана с лютата зима. Но според преданието, след разтопяването на снеговете останала само една баба Люба, поради което селището носи името Любата.
Според третата легенда по време на турското робство имало някакъв бей, който по същото време се влюбва в две красиви момичета от двете съседни села. Тъй като той често казвал, че обича горната Люба (името на момичето) и долната Люба, местните жители започнали да наричат селища Горна Любата и Долна Любата.
Споменава се и че някой богаташ имал две дъщери на името Люба. След като разделил имушеството едната останала в долната част, а другата се настанила в горната част. Така настанали селата Долна и Горна Любата.
– Поминъка на селото е предимно свързан с животновъдството. Повечето от младите са настанени на работа в рудниците „Благодат” в полите на Бесна Кобила и в Караманица в югозападната част на общината, но живеят тук в селото. И двете мини изобилстват с оловно-цинкова руда. Има и хора, които се занимават със събиране и продажба на дърва за отопление, сподели Атанасов.
Магазинът е в собствената къща на продавача, разделен в две помещения, в едното е магазина, а в другото бакалницата. Доброто обслужване, усмихнатия търговец и цените народни карат хората да се чувстват щастливи.
– Погледната отстрани търговията е проста работа, но не е за всеки. Продавачът трябва да надникне в душата на народа, да го обслужи по най-бързия начин, да му помогне, а ако трябва да го запише и в тетрадката, а кога ще си получи вересията… Лошото е, че няма хора, селото се обезлюди. През лятото е по-оживено, много от съселяните идват да се порадват на родния небосклон, да почистат гробовете на предците си. За съжаление има и такива, които се отказаха от бащините домове…, разказва продавачът.
– Магазинът ни е вторият дом. Ако има сол и картофи, няма да умрем от глад. Днешните деца са все повече в магазина отколкото вкъщи, малко по малко все нещо им липсва, отсече един от мющериите.
Продавачът обяасни, че най-търсените стоки са хляба, солта, захарта, олиото и кафето, бирата и свещите.
Есен е, игликите отдавна са увехнали, очаква се зимата да превземе селото.
Коментирай първи