Вторник 14/27 ноември (Коледни заговезни) бе последният ден от тази година, когато православните християни можаха да се хранят с блажна храна. От следващия ден – сряда, започнаха 40-дневните Коледни или Рождественски пости, които ще завършат на 24 декември/6 януари – Бъдни вечер. Те са вторите по продължителност пости след Великия пост (постът около Великден). Постът се нарича още Малка Света Четиридесетница (голямата е всъщност Великденският пост).
Духовниците ни учат, че основното и най-важното за поста е, че на първо място по този начин ние изпълняваме послушание към Бога. Изворът е Бог, а за да общуваме с него трябва да държим съвестта си чиста, а за да държим съвестта си чиста трябва да имаме старание в тази насока. Както да се въздържаме от телесна храна, така и да пазим чистотата на сърцето. Да се въздържаме от цялото неприличие, което ни заобикаля – да го избягваме, да го ненавиждаме. Това ще бъде най-добрия пример за нас и за всички близки и най-важното – за нашите деца.
Постът няма смисъл, ако не ядем месо, а същевременно не сме се преборили с духовните проблеми, които имаме, с нашите страсти и всъщност това е целта на поста. Постът пречиства сърцата на хората. Духовниците подчертават, че не е толкова важно да се спазва стриктно физическият пост, а човек трябва с делата си да покаже, че искрено се е разкаял за волните и неволните грехове и да потърси опрощение. Вярващите постят преди Коледа, за да се подготвят да посрещнат появата на Исус Христос и, разбира се, да бъдат достойни за приемането на Светото Причастие на най-щастливия християнски празник Рождество Христово.
Венчавките са забранени от Коледни заговезни до Въведение Богородично и от Игнажден до Богоявление, Йордановден.
Леки и спасителни пости на всички практикуващи!

Въведение Богородично

На 21 ноември/4 декември Православната църква отбелязва едно важно събитие от живота на св. Дева Мария – нейното въвеждане в храма, затова и празникът се нарича Въведение Богородично. В българския народен календар той е отреден за Ден на християнското семейство.
Празникът Въведение Богородично е символ на единството на семейството. Семейното ходене на църква на този ден символизира влизането на тригодишната Мария в храма и напомня на бащите и майките за духовните им задължения към децата. Това е един от големите вселенски празници, който в църковните песнопения се назовава “Предвестник на Божието благоволение към хората”.
Според преданието на този ден се случило паметно събитие. Богородица била обречена от родителите си на Бога още преди рождението си. Когато навършила три години, те я завели в Йерусалимския храм. Там тя трябвало да се научи на неща, които не могат да се видят в света, за да се подготви да опази пророчеството на св. пророк Исайя, без сатаната да разбере това – да достигне духовно съвършество, за да изпълни ролята си на Божия майка.
Със запалени свещи всички близки я съпроводили през града до храма. Светата Дева била поставена на първото стъпало и за почуда на всички, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното. Първосвещеник Захария – бащата на св. Йоан Кръстител – я посрещнал, благославяйки я. Когато достигнала възрастта, на която младите възпитанички на храма трябвало да се върнат в света и да се омъжат, тя била “дадена” на престарелия си родственик Йосиф, който оттук нататък трябвало да бди над нея.
Богородица, както предпочитаме да я наричаме, е символ на семейството, на ценностите му. Тя закриля дома, децата, родилките – изобщо всички членове на семейството.
Въведение Богородично е неразделна част от Рождественските пости и подготовката за Рождество Христово. С този празник семейството се сплотява още по-силно и посреща по-задружно най-големия християнски празник. В храмовете се отправят молитви децата да растат здрави, в смиреност, в уважение към родителите и чистота на нравите. От векове наред дедите ни са вярвали, че домът е свещено място, в което децата научават най-ценните житейски уроци, а също така и усвояват важни знания за света. В семейството те не само биват възпитавани, но и изграждат своя характер. Защото семейството е най-доброто училище, което може да даде първите познания за Бога и Православието, за християнските добродетели, на които векове се е крепял православният народ.
На този ден вярващите приемат Свето Причастие, а с него и нови сили за духовен растеж и борба със злото – в себе си и в света.