Оголена до чистата емоция поетическа мисъл

Нови книги: Стихотворения на Ратко Ставров

Гимназиалният учител по сръбски език и литература и литературен деец от Димитровград Ратко Ставров през това лято публикува стихосбирката си с название „Стихотворения” или на сръбски (на който език е и написана) „Пйесме”, предвид, че Ставров не се отказва (напълно) от ийекавицата, тъй като е роден в Сплит, дълги години е живял в Сараево, докато в Димитровградско, което е роден край на баща му (пенсиониран военнослужещ в ЮНА), е дошъл да живее и работи през 90-те години на миналия век.
Творбите му нямат заглавия, а са подредени като поредни числа. Общо са 39 на брой. Нещо, което не че не е виждано досега, но все пак е многозначно и подтиква на размишление и търсене на отговора на въпроса: Защо да е така?
Авторът не робува на формата. Няма рими в стиховете му, докато куплетите са разбити в съответствие с дължината на поетическата мисъл, която е заслужавала да бъде забележена. Нищо спорно няма и в това, тъй като (добрата) поезия преди всичко е силната емоция, която, когато се изрази по какъвто и да е начин, докосва сърцето. Или с други думи казано, да се изрази емоцията в каквато и да е форма е същността на поезията. Това се търси, това е поантата.
Неговата поетическа мисъл сякаш е оголена до чистата емоция. Граничи с философската мисъл. Всъщност с нея често се преплита. Лишена е от патетика и ненужното трупане на поетичните стилистически фигури.
Асоциациите на Ставров са живописни, плътни, интересени и бистри. Всяко негово стихотворение, именно както е и реда, има дълбоко мотивирано начало, вълнуваща сърцевина и добър край. Той пише спонтанно и непосредствено, който начин на списване на поезия е характерен за хора, които са родени като поети. Които са естетици по рождение.
Ако творбата си не бе разделил на куплети, тя можеше спокойно да представлява мозайка от хубави прозаически „миниатюри”. Така обаче, както я е осмислил и „опаковал”, представлява прекрасна стойностна поезия, която оставя дълбока следа в душата на читателя.
Стиховете му дават да се разбере много за психологическия, духовния и интелектуалния му профил. Така може да пише само благороден, интелигентен, скромен и добър човек. И малко романтичен. Или малко повече…

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.


*