Наближава 7 януари/ 25 декември, деня, в който честваме чудесното събитие – идването на Бог на земята. По целия свят, във всеки дом, всеки от нас празнува Светлия Християнски Празник – Рождество Христово (Коледа).
“И Словото стана плът, и живя между нас…, и ние видяхме славата Му”. (Йоан 1:14)
Нека тръгнем от предшественика на Рождество Христово – Бъдни вечер. Характерно за този празник е коледуването. По стар обичай благочестиви младежи, пременени в народни носии или облечени като овчари, коледуват, т.е. посещават домовете на вярващите християни, за да им честитят Рождество Христово. Оттук и името им – коледари. Събрани на групи, те пеят тропара-химн на празника и коледарски песни. С тези песни се пожелава на стопанина домът му да бъде изпълнен с изобилие на земни плодове, радост и щастливи дни. Домакинът ги дарява с пари, плодове, краваи, погачи и други продукти.
Като семеен празник Бъдни вечер носи със себе си много спомени и традиции. Не малка част от символиката на празника е представена на трапезата, която трябва да е богата, но постна. Задължително на масата присъства домашно приготвена питка с пара – боговица (сръб. чесница), която по традиция се разчупва от главата на семейството. В нея се поставя обикновено сребърна пара, та при разчупването, в чийто къшей се падне парата, се смята, че той ще бъде носител на благоденствие, щастие и радост през годината. Някъде разстилат слама на пода и слагат на нея софрата в спомен за Витлеемските ясли, в които се е родил Богомладенецът Иисус Христос. Преди да започне вечерята на софрата се поставя паница с варено жито, на което се закрепя запалена свещ. Стопанинът или най-малкият чете Господнята молитва “Отче наш…”, прекаждат трапезата и запяват тропара на Рождество Христово:
„Твоето рождество, Христе Боже наш,
озари света със светлината на познанието.
Защото в него онези, които служеха на звездите,
от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата,
и да познават Тебе, Изтока от висините.
Господи, слава на Тебе!“
Тъй като празникът Бъдни вечер е посветен на дома, на огнището, същественото при него е събирането на семейството. Всички мъки и всички грижи остават в миналото, събрани заедно в мир, любов и благоговение членовете на семейството очакват раждането на Божия Син. Не толкова важна е телесната храна, тя само съпътства онази духовната, която не позволява да се чувства никаква глад или празнота вътре в душата. Празникът не е само в устройването на хубава семейна вечеря, подаръци и украсено коледно дърво, а преди всичко е участие в посрещането на рождеството на Богомладенеца. Участие литургично, богослужебно, с което изразяваме своята пълна християнска радост от раждането на Богочовека Иисус Христос. Защото, ако Христос не бе се родил, не бе живял, умрял и възкръснал, то „по думите на великия апостол Павел, празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра“.
Явяването в плът на Божия Син
Изпълнява се обещанието, дадено на съгрешилите наши праотци и на ветхозаветните патриарси. Открива се “тайната, умълчавана от вечни времена”, за всички нас и за цялото творение настъпва “благоприятната Господня година”.
Св. апостол Павел великата тайна пояснява със следните думи: “Когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението” (Гал. 4:1).
Към този живот, който ни носи великото и дивно тайнство на Боговъплъщението, към победата над смъртта и наследяването на вечния живот в Божието царство сме призовани всички ние, които сме преминали през банята на светото Кръщение в името Христово, които се подвизаваме във вярата и се спасяваме в Христа.
На свой ред божественият наш отец св. Йоан Златоуст, разглеждайки явяването на Божия Син в плът като най-съвършенната изява на Божията любов към творението, ни съветва неизменно да усвояваме плодовете на Боговъплъщението и да подражаваме на тази всепобедна Божия любов и казва: “Любовта е нещо велико и непобедимо… нека да я проявяваме на дело. Господ ни помири със Себе Си, следователно сега, когато Му станахме приятели, нека и останем такива. Той отвори пътя, затова нека го следваме…”
Светът се разделя на епохата, когато е живял без Христос – преди Христа, и след Христа, когато Божието Слово се е въплътило. С раждането на Христос, с Неговия живот и последвалите смърт, възкресение и възнесение, бе спасен човекът. Затова празникът е толкова важен за нас. Рождественият пост, който започва четиридесет дни преди Рождество Христово, се появява, за да може християните да се подготвят да посрещнат раждането на Спасителя на света.
Ето някои от тълкуванията на светите отци на чудесното събитие, разделило историята на света:
Още преди извършването на съпружеската тайна, Пречистата Дева Мария се оказала непразна от Светия Дух и святата й утроба възраствала, вместявайки в себе си невместимия Бог. А бременността й започнала особено да се забелязва тогава, когато, след като изминало тримесечното й пребиваване при Елисавета, тя се върнала у дома си и Божественият плод вътре в нея възраствал с всеки изминал ден, а денят на раждането на младенеца Христос все повече и повече приближавал. Като видял това, Иосиф, за когото Пречистата Дева Мария била сгодена и му била дадена да се грижи за Нея, бил в голямо недоумение и печал, защото мислел, че тя е нарушила обета на девството. В голямо смущение праведният старец казал:
– Как е могло да стане това? Аз не съм я познал и дори с мисъл не съм съгрешил против нея, а ето, тя е бременна. Уви, как се случи това? Кой я прелъсти? И какво да сторя, не зная. Да я изоблича ли като законопрестъпница, или да замълча заради срама, който тогава ще легне върху нея и върху мен? Ако я изоблича, тогава, разбира се, тя ще бъде убита с камъни по Моисеевия закон и аз ще се явя като че мъчител, който я е предал на люта смърт. А ако не я подложа на изобличение, ще имам част с прелюбодейците. Какво да сторя? Недоумявам. Ще я изпъдя тайно, нека върви където иска. Или аз сам ще избягам от нея в далечна страна, за да не видят очите ми този позор.
Размишлявайки така, праведният Иосиф се приближил до Дева Мария и й казал, както свидетелства за това свети Софроний, патриарх Иерусалимски:
– Мария, какво е това, което виждам в теб: зад честта - срамота, зад веселието - скръб; и вместо похвали, укор ми донесе; приех те непорочна от иерея в църквата, а какво виждам сега?
Само едно казала Дева Мария на Иосиф в отговор на недоумението му:
– Жив Господ, Който ме пази и досега в непорочно девство, защото аз не съм познала грях и никой не ме е докоснал, а това, което е в мен, е от Божието желание и по Божие действие.
А Иосиф, като човек, мислел по човешки и подозирал, че зачатието й е станало от грях. И когато помислил тайно да я остави, ето ангел Господен му се явил насън, казвайки:
– Иосифе, сине Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си.
Ангелът нарича Девата жена на Иосиф, за да опровергае мисълта му за прелюбодейство.
След това излязла заповед от кесария Август да се направи преброяване по цялата земя и всички отивали да се записват, всеки в своя град. Тръгнал и Иосиф от Галилея, от град Назарет, за Иудея, града Давидов, наречен Витлеем, понеже произхождал от дома и рода Давидов, за да се запише с Мария, сгодената за него жена, която била бременна.
И когато Иосиф се приближавал към града, на непознаващата брак Чиста Невеста й дошло време да роди и той започнал да търси дом за нощуване, където Раждащата би могла да си намери удобно място, за да роди благословения Плод на утробата си. Но той не можал да намери подслон поради множеството народ, дошъл да се записва, който препълнил не само общата странноприемница, но и целия град. Затова Иосиф се приютил в посочената пещера, защото в странноприемницата нямало място за тях, а денят вече клонял към вечер.
Тази пещера служела за подслон на добитъка и в нея Пречистата и Преблагословена Дева в полунощния час усърдно се молела на Бога и пребивавайки цялата в богомислие и горейки от желание за Господа и от любов към Него, родила без болки нашия Господ Иисус Христос.
Така Приснодева Мария родила въплътения Бог, без да накърни девството си. И това раждане станало без обичайната помощ и прислужване на баба, както свидетелства за това свети Атанасий Александрийски, беседвайки за следните евангелски слова: “роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли” (Лук. 2:7)
Достоверно е, че Богоотроковицата се е поклонила до земята на Родения от нея, лежащ в яслите и ангелските чинове с удивление невидимо ги окръжавали, както и Църквата свидетелства за това, когато казва:
“Ангелите окръжиха яслите като херувимски престол; пещерата виждаха като небе, заради лежащия в нея Владика”.
А особено чудесно било това, което е описано в Евангелието, когато ангели слезли от небето с песнопение и явно се показали пред хората. Във въздуха се чуло пение на многобройни небесни воинства, които прославяли Бога и възпявали: “Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение” (Лук. 2:12-14)!
Така станало Рождеството на Иисуса Христа, нашия Господ, благопожелаваме на всички вас, скъпи читатели, крепко здраве, бодър дух и благословени от Бога успехи във всяко богоугодно и доброполезно начинание!
Честита Коледа – Христос се роди!
Подготви Д. Христова
Коментирай първи