In memoriam
Завинаги ни напусна легендарният професор, доктор на историческите науки Кръстьо Манчев. Роден в село Борово-Верзар преди 93 години, израснал на крачки от границата между България и Сърбия, той е съвременник на бурни епохи. Като студент прекосил реката, която не била само граница между две държави, а граница между две враждуващи системи, и се озовал в България. Там става „българин второ качество”, изпращат го край друга граница – в Симеоновград (Марица). Това, че е живял край границата в сиромашия, в постоянни кризисни времена, в различни диктатури и обществени системи, че е учил в Югославия и в България, както и неговата дълбоко хуманна натура му помогнали, макар и при непрекъснат натиск и „газене”, работейки като учител, професор и учен, да израсне в един от водещите и най-влиятелни историци на Балканите. В своите научни трудове, в своите истории за балканските народи, той чрез научен подход изнасяше наяве историческата истина за нашето минало, на много места коренно различна от общоприетата „политическо-глашатайска” история. По думите му, понеже за него историята е наука, а не политика, до промените през 1989 г. пише „за чекмедже”, а след това идва до истинска ерупция на творчеството му. Излизат 5 впечатляващи тома на „История на Балканите”, запознава българската научна общественост с историята на Сърбия, с „балканските разпри”. В творбите му намираме социалната черта на събитията, чувстваме неговото истинско разбиране за другите и инаквите, а от тях блика хуманността му. Неговият научен и човешки хабитус и критиката на балканския национализъм са всеизвестни и разбрани не само от учените на Балканите, но и в Чехия, Германия, Русия …и, което може би е най-важното, от всички добросъвестни хора и учени в България и Сърбия.
За скромния човек, готов винаги да помогне, за учения, проф. д-р Кръстьо Манчев историята беше наука в служба на научната истина. В тези времена, все още трудни, да не забравим хуманното дело и послание, нито живота и труда на незабравимия Кръстьо Манчев.
Лека му пръст!
Ненад Стефанов,
Цветко Иванов и Иван Иванов
Коментирай първи