Поглед към миналото
* Въпросът е актуален и затова хайде малко да се позанимаваме с него. Димитровград не стана „напълно” Цариброд, но тези дни стана, грубо казано, поне с 50 на сто Цариброд. На сърбския админстративен език и нататък ще е Димитровград, но на български език и административната терминология на този език официално ще е Цариброд. Някои казаха, че става дума за компромис. Както и да е, за нас това и не е важно, тъй като първичната ни цел тук и сега е да си припомним защо Цариброд 68 години бе Димитровград? На чие име бе назован?
Комунистическият водач на България Георги Димитров е минал през тогавашен Цариброд, а днешен Димитровград на 27 юли 1947 година. През града, който няколко години по-късно (през 1950 г.) “на неговия лик и дело” е назован Димитровград, известният другар е минавал с влак и то по път за словенския курорт Блед, където са подписани прословутите „Бледски споразумения” между тогавашна Югославия и България. Тези документи по това време са представлявани като исторически и за двете комунстически страни.
За минаването на Георги Димитров през Цариброд били информирани само членовете на тогавашния клон на комунистическата партия в Цариброд, но не и всички граждани. На партийните дейци била съобщена информацията да не споделят пред други граждани за това, което предстои. Предвидено било Димитров на гарата в Цариброд да говори на митинг. Подготовките за посрещнето му били в най-строга тайна. Два дни преди посещението се провело събрание в Околийския комитет на ЮКП за Царибродска околия. Комитетът тогава се наричал жаргонно „деветнаесе”, тъй като стационарният телефон там бил именно с този брой. Тогавшният шеф на УДБ-ата (акроним за србъската тайната полиция от това време) в Царибродско Васил Станков Ленко съобшил на другарите новината, че през Цариброд ще мине Георги Димитров, че ще се състои митинг, и им дал напътствия, какви мерки по сигурност трябва да се предприемат. Една от дейностите била и тази да се определят партийни активисти, които в деня на посещението на Димитров да се отбият в определени димитровградски села, в тях да организират събрания с членове на Комунистическата партия и след това да ги поведат организирано до гарата в Димитровград, където да посрещнат Георги Димитров и да присъстват на митинга. Така и станало. На партийците било заповядано на никого, включително и на най-близките членове на семейството си, да не казват какво събитие предстои.
Когато „коза пази зелето” (злата участ на неизвестен местен партиец)
Но ден след събранието в „деветнаесе” новината вече се прочула из града и цялата околия. От приятел на приятел новината се предавала с уговорката – „само на теб го казвам, недей да казваш на други”. УДБ-ата получила задача да разкрие кой пръв съобщил секретната новина. Бързо намерили виновника. Това бил един партиен активист, който новината за посещението на Георги Димитров споделил пред жена си, но я предупредил да не я разпространява. Оказало се обаче, че нещастния партиец на „коза доверил да пази зелето”! Тя споделила информацията пред множество жени в махалата и новината мигновено се разпространила из целия град. Горкият активист моментално бил изключен от партията. След Резолюцията на ИБ-то бил вкаран в затвора, където се самоубил.
Едната (комунистическата) версия за престоя на Димитров на гарата
Някогашният журналистът на в-к „Братство” и хроникьор Богдан Николов в една статия за вестника, публикувана през 1996 г., за посещението на Георги Димитров в Цариброд пише следното: „Подготовките за посрещането на Димитров бяха успешно завършени. Младежите подготвиха афиши за всяко село и огромни транспаренти за града. Към обяд на 27 юли в града започнаха да се стичат хора от всички краища на околията. Това беше най-големият митинг в Цариброд след освобождението. Според протокола Димитров говори от прозореца на вагона. На перона влезнаха само определени лица, членове на масовите организации – Народния фронт, Антифашисткия фронт на жените, Комунистическата партия и Съюза на комунистическата младеж.” Николов записал и следните редове: „Хората от някои села не само, че не видяха Димитров, но не видяха и влака. Няколко хиляди граждани задръстили главната улица, тогава и главна магистрала, от Строшена чешма до Лукавашка бариера”.
Когато влакът пристигнал на перона, Димитров и неговата делегация били приветствани от председателя на местния клон на Народния фронт Илко Младенов. Партизанката Костадинка Гогова (известна и като Коца Партизанката) на Димитров поднесла букет с цветя. Той се обърнал към царибродчани със следните думи:
„Драги братя, царибродчани! От името на българския народ и на неговото правителство, както и от мое лично име, благодаря най-сърдечно за това искрено посрещане и за вашите горещи поздрави. Вие представлявате една жива част, която съставя съединителното звено между двете братски славянски страни. Вие сте живия мост между София и Белград. Ваше благородно задължение е да пазите този жив мост от всякакви предатели, провокатори и врагове на славянството, да укрепвате този жив мост от ден на ден. В оня момент, когато по волята на народите на Федеративна народна република Югославия и на Народна република България тази граница няма да ни разделя, а завинаги ще ни свързва, няма да има сила под небето, която може да разруши това наше българо-югославско и югославско-българско братство!”
Насъбралите се граждани с въодушевление приели думите на Георги Димитров и викали „ура, ура…”
След престой от 15 минути специалният влак с делегацията на България начело с Георги Димитров потеглил към Ниш. Речта на Димитров на сутрешния ден била написана на големи платна и поставена в града.
Втората (май и достоверната) версия за това дали Димитров е излизал от влака или не
Според комунистическата версия за престоя на Георги Димитров на гарата в Цариброд излиза, че той не е слизал от влака, а речта си е произнесъл, стоейки на прозореца на вагона, в който е бил.
Комунистите дори говорили, че по време на посещенето се случил, както те го оценили, „инцидент” – когато местният лекар Костантин Гоцев излязал пред вагона, в който бил Георги Димитров, и настървено настоявал с него да се ръкува. С комунистическия водач на България д-р Гоцев, който бил един от най-старите комунисти в Царибродско, се познавал още отпреди Втората световна война. Димитров протегнал ръка към Гоцев, той пристъпил още по-близо до вагона и се ръкували. Това не било предвидено с протокола.
Племенницата на д-р Гоцев, Мария Гоцева, която живее и работи в София и която се интересувала и изследвала неговия живот и дело, има обаче и доказателства, че все пак не е било така, както го описвали комунистите. Освен снимка, на която се вижда как Георги Димитров е слязъл от влака и е рамо до рамо с д-р Гоцев, тя намерила и записки на лекаря от посочения период, в които той между другото набележил, че когато Георги Димитров пристигнал с влака на гарата в Цариброд, той самият не бил там, а Димитров поискал да се види с него, като партийците на гарата попитал: „Къде е доктор Гоцев?” Партийците веднага заповядали на група “другари“ да намерят д-р Гоцев и да го доведат на гарата. Доктора дори го носели дотам, въодушевени от факта, че юнакът от Лайпцигския процес лично го познавал и пожелал да го види.
Съдбата на д-р Гоцев след това била много тъжна. Димитров умира в санаториум в Москва на 2 юли 1949 г., „братството между сърбите (югославяните) и българите” бързо паднало в забрава, а доктора по време на Резолюцията на ИБ бил принуден да избяга в България, за да спасява главата си. В Цариброд му конфискували родната къща, която едновременно била и поликлиника, и я превърнали в седалище на местния клон на комунистическата партия.
Една от „грешките” на д-р Гоцев била и това, „че се познавал лично с Георги Димитров”.
Дотук за посещението на Георги Димитров в Цариброд. Остана само на онези, които предпочитат Димитровград, да честитим „оцеляването” на това название, а на онези, които предпочитат Цариброд, да честитим възвръщането на старото название. Или, както казва народната погоровка, „и вълкът сит, и овцете цели”.
Коментирай първи