Додека ичера пийейемо каве у пензионото улезе Мика Демокрацията. Кой знайе од кига га не съм видел, а с године смо зайедно работили, беше ми шеф. Баш му се зарадува, а и он на мене. Несъм ти оратил за ньега, па да ти съга писнем. Он беше негде одоздоле, ама много добър човек. Не се налагаше, а и знаеше си работуту. Издуло га йеднуш на партийско събранийе да орати. И немало против кога, а против директорйете. Оратили за самоуправлянье и он рекъл дека йе това много добра работа, дека йе това права демокрация, а било би йош по-добре ка се у това не би мешали директорете. Они си откьутали, нали йе бил прав, ама од тъгай почеше ньеговете мукье. После некой дън га окнул техничкият и му рекъл:
– Мико, ти си добър шеф, твойето оделенье йе най-добро у фабрикуту и директорат рече да те турим за майстора при мешачете. При ньи никико не иде, най-лоши су и ти можеш, с твойето знанье и демокрацию да гьи оправиш. Платата че ти остане иста, шефовска, само гьи среди. Не беше право ни на ньега, ни на нас, ама сила Бога не моли. Отиде он тамо, а при нас турише некикву шушумигу, дупелизца на директоратога. Тутумея. Ем не разбира, ем мисли да све знайе, а само се усмита и нас усмита. Наш Мика прима два-три месеца шефовску плату и му однели ново решенье – за майстора, с по-малечку плату. Он га не примил, а ютре дън директорат му испратил отказ. Джабе му правникат говорил дека тека не требе, че суди и че добийе. Ем че платимо трошкове, ем он че си седи дома и че си узне паре и това с камату. – Ако му платимо, ама зайебанциюту и живците му нема платимо, рекъл директорат. Да му излезне демокрацията на нос. Мика суди и одсуди и ка да дойде първи дън пак на работу, дойде с музику. Тупан бийе, кърне пищи, народ гледа сеир. Преди 6 улезе и дойде при нас. Понел и да части – добил паре накуп и с камату. Нийе га частимо с прекор – демокрация. По ручък га окнуше из Супат. Ка се върну ни разправля: – Улазим я и они ме пратише при шефатога. Я га знам и он знайе мене. Ама тамо седу йош двойица млади, непознати, наострили се, само що не апу. Рече ми шефат дека директорат ме приявил и рекъл дека сам антидържавни елемент и буним народ против влас. Я се насмея и стойечкьи им све обясни – од проклетото събранийе до съга. Све по ред. Я оратим, они кьуту, а йедън од младите нещо писуйе. Ка завърши, шефат се само усмину и ми рече да си идем.
Работимо йош малко, почеше санкцийе, поче плячката, затворише фабрикуту и Мика демокрация се изгуби. Пита га дека йе бил толкова време, а он рече:
– Е мой Мане. Отидо си на село, чува говеда, ора, копа. Върте, работи ко сивоня и видим – нема вайда. Млекото дадем, половин га не плате. Телчината арижем на накупци и прекупци и за мене остане само сецаньето и лайната. Чу дека се убаво заработуйе с шверц и идо на румунску границу та сеца гориво, преноси цигаре, ама не забогате. Ка ми узну, ка минем – искарува колко за лебацат и децата изучи. Добри студенти беоше, ама нема работа. Помоташе се некойе време и по-старият, що заврши у Ниш за компютерете, отиде у Америку, а другьият, докторат, работи у Словению. Са смо с бабуту сами – садимо градину, печем рекьию, имам нещо пензийицу, нещо децата потвърлье и къляви се. Тия у Словению работи с йеднога од тука па ми по ньега пратил парице и дойдо да гьи узнем и да се видим със старо друщво. Несте да идем при никога дома и направо дойдо у пензионото. Знам, скоро сви су пензионери, кико да не йе, че найдем некога тука. И за срекьу – баш тебе. Пооратимо си за старо друщво и наше време, покара га да дойдемо на ручък, ама он рече дека узел повратну карту и са че си иде и я си реко да га жъцнем малко.
– А ко с демокрациюту? При нас на радийото и телевизиюту йедън често орати дека дошла некиква демокрация и ни пойела живи.
– Ти, Мане, знайеш дека мене демокрацията одавна поче да йеде. Я съга сам залудан и четим кньигье. Йедън из наше село работи у Београд и ми доноси интересне кньиге. Само Мане да знайеш кво се све писуйе по тея кньиге, коса да ти се дигне на главу. И за Тита, и за Леньина и за власту преди туя влас. Да не поверуйеш. Половин да йе истина, па йе много. Ама най-много се изненади и разочара се ка прочето, дека Нобел, тия що од ньегове паре даваю награде написал „Демокрацията е власт на нищожествата“. Това ми съга не излази из главу.
Бабо Сускье и мене ми од тъгай това не излази из тиквуту. Не могу да веруйем, а знам сигурно дека тия Нобел йе бил паметън човек. Де помудруйте и вийе с деда Лу.лу.
Айд у здравлье и поздрави ми деда Лулу.
Деда Мана
Коментирай първи