„Ил’ ордия, ил’ кесия“

Александър Васов e свирил на кавала си на сцените из цяла Европа, често и с някои от най-прочутите имена в народна­та музика, но решава да остави всичко и да се върне към корените си. Основава ферма в родното село на баща си Пърто­попинци – в Забърдието, близо до Дими­тровград.

Когато изкара стадата си овце и кози на паша, отново си другарува с кавала – инструмента на овчаря. За себе си казва, че още като малък мечтаел да има своя ферма. Заради голямата си любов към животните завършва ветери­нарна медицина в Белград. Любовта му към овцете и любовта му към музиката вървят ръка за ръка. Още като малък започва да се интересува от народ­ните инструменти: кавал, гайда, дудук, цафара, окарина, тамбура и балалайка. Всички тези инструменти Александър владее съвършенно и пее прекрасно.

Помолихме го да ни разкаже нещо повече за фермата си.

– Фермата се намира в село Пъртопо­пинци. Местноста наричат и Равна гора – защото мястото е такова, има много дървета, голяма част от които и сам съм засадил. Тук надморската височина е около 720 метра – но климат е по-суров. Например тази сутрин тук беше -3, а в Димитровград +4. Това е ферма за овце и кози – овцете са от автохтонна порода, всъщност „белометохийска порода на пламенека – бардока“. „Бардока“ идва от албанската дума за бяла овца. Козите са от алпийска порода. Обичам да казвам, че от нещо трябва да се живее, трябва да има продукция. Автохтонните породи за съжаление нямат висока продукция, но са феноменална съкровищница на гени. Те са като банки на гени, където те се съхраняват за бъдещето, в което вече живеем. На всички ни е ясно, че когато разнообразието от плодове, зеленчуци, зърнени храни и видове животни нама­лява, попадаме в ситуация да имаме монокултури т.е. тесен генофонд, който, когато е чувствителен към нещо, няма начин да се защитим. Тук в Забърдието има няколко ферми, които се стараят да отглеждат стари породи.

Кога сте започнали да се занимавате с животновъдство?

– С фермата започнах през 2002 г., но през 2003 г. се преместих да живея тук. Работата е трудна, както при всяка селскостопанска дейност. Кой както успее да се справи. Вчера например приготвяхме силаж – само ние двамата вместо 5-6 души. При нас има стара пого­ворка „Ил’ ордия, ил’ кесия“, в смисъл или ще имаш много хора – орда, или много пари. Но дошло е време да няма нито едно от двете и борим се кой както знае и може.

Кой е главния продукт на фермата?

– Производството на сирене. Тази година, имайки предвид броя на помощните работници, голяма част от млякото давах на местната мандра «Стара планина». Мисля, че това е истин­ския път – да се свързват производите­лите с преработвателите. По този начин клиентът получава качествен продукт.

Фермата е от традиционен тип, което означава, че животните излизат на паша. Не ги отглеждам вързани и на закрито, но са колкото може повече на паша. Сега в момента има царевични зърна останали на кочаните, благодарение на нашата стара и лоша механизация, която се използва при събирането на цареви­цата. За един фермер е много важно да бъде изобретателен, за да оцелее. Някой може да се справи така, за да бъде на положителна нула, а някой се проваля.

Кой обикновено води козите и овцете на паша?

– Аз или работника ми. Имам и една глутница кучета, която ни следи докато сме на паша. Голям съм любител на кучета и гледам традиционните породи: шарпланинци, каракачански кучета и пулени – овчарско куче от Войводина. Аз съм международен съдия на изложби на кучета, преди всичко съм кинолог или както ние казваме – кучкар. Ако ме попитате, ще кажа, че пулините са най-добра и най-вярна порода кучета. Просто доказателство – на езерото има много туристи, които обичат да правят барбекю. Шарпланинеца или каракачан­ското куче ще останат край тях, чакайки да получат някой кокал или залък, но пулина ще следи овчаря и стадото. Може би съм малко сантиментален към тях затова, че майка ми е от Войводина, но наистина са феноменални.

Кажете ни нещо за ламите във вашата ферма.

– Ламите са от Белградския зоопарк, те са получени при някакъв обмен на животни. От време на време в зоопарка имат по някое излишно животно и в такива ситуации търсят надеждни хора, които ще се грижат адекватно за тях. Така се сдобих с тях преди няколко години. Междувремено те създадоха някакво потомство, което аз не успях да запазя. Възрастните лами са много устойчиви, мили, нежни, хранят се както и всички останали преживни животни.

Каква е изкупната цена на млякото? Вашата ферма голяма ли е?

– Моята ферма е малка ферма. Средно има около 20 условни глави. Условна глава е крава от 500 кг или 10 овце или 10 кози. Имам винаги около 200 дребни преживни животни. Трябва да се намери оптимална среда. Ако бих отглеждал 400-500 или повече условни глави, произ­водството би било значително пови­шено, но не бих имал достатъчно работ­ници – просто няма работна ръка. Ако са по-малко, по-малко ще произвеждам, но няма да покрия разходите си. Това, което се показа като иделен минимум, е бройката от 150 овце – в смисъл да може фермата да оцелее. Според старата рецепта – 50 за овчаря, 50 за храната, 50 за собственика.

Тъй като мълзенето е ръчно, полу­чават се около 1,5 до 2 л мляко по коза на ден. В момента общото количество мляко от едно мълзене е около 80 л.

Когато става дума за продажбите, аз не мога да се оплаквам. Винаги се старая да продам нещо – агне, яре, мляко или сирене, няма значние. Хората трябва да се променят. Никой няма да ти почука на вратата и да търси някои от продук­тите ти, ако не произвеждаш. Трябва тичане за добра продажба. За литър козе мляко получавам 40 динара. Това е цената през сезона, а козето и овчето мляко са сезонен продукт за разлика от кравето мляко, което го има през цялата година. Извън сезонна цената е увели­чена до 50 или 55 динара, но и коли­чеството е по-малко, така че си излиза еднакво.

Колко сте доволни от пазара?

– Единствения пазар в Сърбия е Белград. София също така е добър пазар, но не е много изгодно да се пътува през лятото, когато са големи задръстванията на границата. Това сериозно унижава броя на гастро-туристите от България. Затова трябва да бъдем по-ефективни с алтернативни гранични пунктове. Говори се за Петачници, но аз съм на мнение, че Бребевница е по-удобно място за граничен пункт. Там вече има асфалт по 200 метра од двете страни на границата, а и железопътни релси. Не трябва много труд там да се направи граничен пункт, само малко добра воля.

Вълци има ли?

– Има. Вълкът е като УДБА. Това, че не го виждате, не означава, че той не ви преследва. Но аз имам овчарски кучета и те добре си вършат работата. Хищникът не трябва задължително да се убива – достатачно е да имаш пазачи. Аз вярвам в устойчивата грижа за животните – което означава да се запазят и стадото и хищниците. Биоорганичното живот­новъдство изисква много труд, за да бъде устойчиво. Щеше да е по-лесно и по-ху­баво, ако имах малка къщичка и 5 кози.

Струва ни се, че въпреки трудно­стите, харесвате живота си на фермата.

– Живота ми, откакто се помня, е между музиката и животните. На фермата успях да уравновеся тези две големи страсти. Фермата е моето убежище от света, който става все по-нервен.

С.Дж.