Да. Заглавието на тази статия всъщност е афоризъм на един български автор. Поставя се въпрос дали трябва да се шегуваме в условията на извънредното положение и катастрофата с коронавируса, която ни сполетя? Мисля, че е удачно човек да се шегува и в това трудно време. Естествено, в границите на нормалната човешка хумористична реакция в тези времена. Нещо като отбранителен механизъм. Бих добавил и следното изречение в тази част на статията, което се третира като въведение: Ако, като автор на този текст, не бях се шегувал в живота, най-малко 20 пъти досега щях да умра! Някои от Вас, чителите вероятно сега си казвате: Защо е било нужно 20 пъти да умре, когато е достатъчно това да му се случи само веднъж, нали?
Нека да ви преразкажа три случки, които изживях непосредствено преди въвеждането на извънредното положение в Сърбия. Изживях ги в родния си Цариброд. Разказвам Ви ги с надеждата, че малко ще Ви развеселя в тези трудни моменти.
Случка 1
В Сенокос не е стъпвал фашистки ботуш, няма и коронавируса
Три-четири дена преди въвеждането на извънредното положение в страната, приятелят ми Сика, който е собственик на магазин в града, оповести, че доколкото епидемията (а по-късно и пандемията) се разрастне, той е готов да се завърне в родното село Сенокос. Там ще закара храна, ще опъне тел с бодли и ще занесе пушка, с която ще „държи мрътъв страж”, съответно – доближи ли някой до него и до къщата му, ще умре не от коронавирус, а от куршум.
Шегуваше се, естествено. А аз, когато излзязох от магазина му, и сам продължих да размислям по въпроса и дори сам на себе си правих смях, като „разширявах сценария”. Мислих си: „Ако пък реши по време на епидемията или пандемията вместо в къщата си в Сенокос, да построи палатка в местността Изворище, там някъде в „стомаха” на Стара планина, на няколко километра от това село, там където партизаните от Царибродско в края на Втората световна война сформираха отряд, тогава няма шанс да го сполети нещастието да се натъкне на коронавирус. Там фашистки ботуш по време на войната никога не е стъпвал, няма да стъпи със сигурност и коронавируса в тази 2020 година. Не, не…, теоретичен шанс няма!
Случка 2
Само „цепай” бял лук (чесън) и не се притеснявай!
Приятелят ми Сима, два-три дена преди да въведат извънредно положение в страната, ме срещна на главната царибродска улица и протегна ръка да се здрависва. Отказах да се ръкувам с него и го предупредих, че става дума за време, в което върлува епидемия. А той ме погледна съмнително и малко беше останало повдигнатата ръка да започне да върти вляво и вдясно, та да ми покаже, че не съм нормален, но се отказа, страхувайки се от възможността, че може да ме обиди. Най-напред да кажа, че в живота си толкова много съм се измъчил и понесъл удари, та Сима и да ми беше показал (по вече посочения начин), че не съм най-здрав (в главата), не бих се обидил. Свикнал съм, значи, на много по-страшни неща от това някой да ме обиди по този начин.
Сима е човек на 75 години. Пенсионер е и живее сам. С осъкно е образование – има само осем години училище. И да му бях казал, че за вируса и епидемията слабо чете или слуша, надали нещо щах да променя в неговото схващане какво представлява този вирус. На мен ми каза: „Абе, ма възможно ли е и ти да вярваш в тези неща? Какъв коронавирус, каква епидемия…! А след това, за да „разгали душата ми”, добави и следното: „Ти си умен човек, бе!“ Каквото и да му бях казал в този момент, нищо нямаше да даде ефект. Мълчах си. Сима знае това, което знае. Няма тук спасение, респективно – решение! Лимитът е очевиден. Лимитът в главата на горкия Симо, разбира се.
Накрая ми поръча: „Само яж (въсщност не каза яж, а използва съответния глагол във формата му на обръщение – „цепай”) бял лук (чесън) и нищо не се притеснявай”
Случка 3
Маца: „Може би това е шанс да се отърва от свекървата…!?!”
Преди да бъде въведено извънредното положение, в един магазин поговорих с продавачката. Прозвището й беше Маца. Името, ма, и не е важно, и прозвището й не е Маца… Измислих го! Шегуваше се тя с мен, като си мислеше, че се страхувам много от вируса и се зареждам с продоволствия, поради оповестеното извънредно положение и полицейския час, поради бушуването на вируса, но засега при нас все още не, а в други европейски страни, особено в Италия. В един момент казах на Маца: „Не ме е страх за мен, а за бабичка вкъщи, която принадлежи към рисковите групи, предвид, че е доста стара…”. Продавачката Маца, която дотогава май не се притесняваше много от вируса (просто не беше достатъчно чувала или прочела за неговите характеристики), от думите ми май малко се притесни. В един момонт внезапно се замисли, отправила поглед някъде далече, и промърмори: „Може би това е шанс да се отърва от свекървата ми…!
Вцепених се. Излязох като попарен от магазина. Усетих угризение на съвестта. Помислих си какво ще стане със свекървата на Маца? И заключих: „Хайде повече да не блъскам! Хайде да не давам съвети! Хайде да не говоря абсолютно нищо, тъй като колкото повече говоря, толкова май повече глупости предизвиквам! Свекърво, дръж се!!!
Хайде, позравления, приятели! Ще се видим и чуем, когато пандемията отмине. Ако останем живи, разбира се!
Б. Димитров
П. С. Имената на действащите лица в тази статия са измислени, за да не биха са разсърдили някои от главните герои ако евентуално я прочетат. Що се отнася до репликите и всички останали детайли, набележени в статията, всичко е вярвно. Може би само малко е карикирано…
––––––-
Коментирай първи