На днешния ден преди четири десетилетия почина доживотният президент на Социалистическата Федеративна Република Югославия Йосип Броз Тито.
Йосип Броз Тито почина на 4 май 1980 г. в 15 часа и 5 минути в Клиничния център в Любляна три дни преди 88-ия си рожден ден. Ковчегът с тленните останки на Тито пристигна на следващия ден със „Синия влак“ от Любляна, през Загреб, до Белград. Три дни по-късно 700 000 души присъстваха на погребението, сред които и 209 държавни делегации от 128 държави. Това е било най-посещаваното погребение на един държавник през 20-ти век.
Последна почит към основателя на Движението на необвързаните отдадоха 31 президенти, 22-ма министър-председатели, четирима царе, шестима принцове и 11 председатели на национални парламенти. Въпреки разделения от Студената война свят, в Белград пристигнаха държавници от двата лагера. На погребението присъстваха Маргарет Тачър, вицепрезидентът на САЩ Уолтър Мондейл, Индира Ганди, Хосни Мубарак, Садам Хюсеин, Леонид Брежнев, Николай Чаушеску, шведският крал Карл ХVI Густав…
Тито е погребан в Къщата на цветята на Дедине, където 2013 г. бе погребана и съпругата му Йованка. Неговата гробница, заедно с близкия Музей на Югославия, все още е дестинация на многобройни туристи, посетители и почитатели от бившите югославски републики от цял свят.
Тито е роден в Кумровец в тогавашна Австро-Унгария, на 7 май 1892 г. Той е бил най-младият сержант в Австро-унгарската армия по това време. Ранен е и пленен от руснаците по време на Първата световна война и се озовава в трудови лагери в Русия. След Октомврийската революция през 1920 г. се завръща в новосъздаденото Кралство на сърби, хървати и словенци и се присъединява към Комунистическата партия в Загреб.
След избухването на Втората световна война Тито става лидер на Партизанското движение в Югославия, а след завършването й – президент на държавата. От 29 ноември 1945 г. е бил министър-председател, а от 1953 г. – президент на Съюзния изпълнителен съвет и президент на републиката. Когато двете функции са разделени година по-късно, той остава президент на републиката до края на живота си, а от 1974 г. е президент на Председателството на СФРЮ. Бил е маршал и главнокомандващ на Югославската народна армия. Тито е и един от основателите на Движението на необвързаните.
П.Л.Р.
Коментирай първи