Създаване на по-добри условия за образование на българите в Сърбия

Председателят на НС и директорите на училищата от Босилеград и Цариброд на среща в Министерството на образованието в Белград

Председателят на Националния съвет на българското национално малцинство в Сърбия Стефан Стойков и директорите на образователните институции от Босилеград и Цариброд миналата седмица бяха на среща в Министерството на образованието, науката и технологичното развитие в Белград.

На срещата присъстваха Владимир Григоров, директор на Гимназията в Босилеград, Братислав Стаменов, директор на Гимназията „Св. св. Кирил и Методий” в Цариброд, Методи Чипев, директор на ОУ „Георги Димитров” в Босилеград, Катарина Симеонов, директор на ОУ „Христо Ботев в Цариброд, и Деян Милев, общински съветник за образование и информиране. От страна на министерството на заседанието присъстваха държавният секретар, задължен за въпросите на образованието на малцинствата Ана Мария Вичек, помощник-министрите за основно и средно образование Марко Благоевич и Милан Пашич и Мария Крнета от сектора за средно образование.

Стойков изтъкна, че провеждането на заседанието са иницирали съвместно с кмета на Община Босилеград Владимир Захариев, по време на неотдавнашните им разговори с първия вицепремиер и министър на образованието, науката и технологичното развитие Бранко Ружич в Белград. Председателят на НС изрази задоволство от конструктивните разговори с представителите на министерството, които проявили добронамереност и изключителна готовност да съдействат за създаване на по-качествени условия за образование на българите в Сърбия.

„От името на Националния съвет изказах благодарност към министерството, което през последните няколко години решаваше позитивно исковете ни относно сформиране на паралелки с обучение на майчин български език, превеждане и печатане на учебници, учебните планове и програми…”, каза Стойков.

На срещата били обсъдени редица въпроси, свързани с начина и методите на обучение в предучилищните, основните и средните образователни институции в Босилеградско и Царибродско и по-специално с процеса на обучението на майчин български език. „В Босилеград в основното училище и гимназията съществуват паралелки, в които обучението се провежда изцяло на български език, докато в Цариброд такива паралелки има само в гимназията.

НС ще положи максимални усилия от следващата учебна година и в царибродското основно училище да бъдат сформирани такива паралелки и аз искрено се надявам, че това ще стане. За пореден път искам да подчертая, че училищата в Босилеград и Цариброд разполагат с квалифицирани и качествени кадри за успешно обучение на учениците на майчин български език”, заяви той. Като приоритетни теми по време на разговорите са изтъкнати превеждането и печатането на нови учебници за основните и средните училища на български език, съгласувани с новата учебна програма, както и обучението на български език в предучилищния курс.

По думите на Стойков представителите на министерството изразили готовност да окажат всякакъв вид помощ и съдействие във връзка с превода и печатането на учебниците според новата учебна програма. До момента министерството е разрешило нови учебници само за първи клас на средните училища, както и за първи, втори, трети, пети, шести и седми клас на основните училища. Той посочи, че НС е поискал от директорите на училищата да изберат заедно с учителите от коя издателска къща искат да ползват учебници и до края на януари да осведомят Комисията по образование към Националния съвет. След това Комисията ще вземе решение относно избора на издателската къща и ще го предостави на НС, който ще вземе окончателно решение и ще го изпрати до министерството. „При Министерството на образованието съществува отделен фонд за превод и печатане на нискотиражни учебници, от който ще се финансира печатането на преведените учебници на български език.

Надявам се през февруари да започне процесът на превеждане и печатане на нови учебници на български език, съгласувани с новата учебна програма за първи клас на средните училища и за всички класове на основното училище с изключение на четвърти и осми”, изтъкна Стойков.

Що се отнася до обучението на български език в предучилищния курс, представителите на министерството посочили, че не съществуват пречки за това, понеже съгласно Закона за принадлежащите към националните малцинства образователният процес в предучилищния курс се провежда на езика на националното малцинство, а може да се реализира и двуезично, само ако поне 50% от родителите се определят за този модел на обучение.

П.Л.Р.

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.


*