Като пенлива забързана река, изтичаше водата от рибника на Крум Ангелов, разположен под върха на Валози, най-високата планина в Любатско и Лисинско, в Босилеградска околия. Рибникът се захранва с вода, която идва от високо поточе. Водата е чиста и студена.
Отзовахме се в махалата Бързаци, най-отдалечената в село Долна Любата, разположена на два часа път пеша от центъра. В махалата цари тишина, хора почти няма… А някога… Една бяла пеперудка уплашено застана между нас. Потрепери, опита се да отърси цветния тъч и отново да полети нагоре към върха на планината.
На този свят мъжът трябва да има поне един истински приятел. Моят приятел са рибите, пъстървите, прошепна домакинът и отправи поглед към рибника. Крум е младо момче. Няколко години проведе в Германия. Там работеше, но след като фирмата му фалира, реши да се прибере в родната си Любата. Хем да гледа старата си майка, хем да се захване с нов бизнес. Където и да ходи, каквото и да прави, човек все някой ден трябва да слезе на земята, докато не е станало късно. А то пък, колкото по-високо се отива, става и по-студено, и по-тъмно, трябват и здрави очи, и силна душа… На Крум вече му бяха омръзнали няколкомесечното скитане по големите градове и блестящите светлини. Погледът беше вперил към една крушка, която цедеше бледа светлина, като жълта паяжина…
-Когато реших да построя този рибник, мнозина ми казваха: „Какъв сън сънуваш, бе Крумчо! През последните години в това дере вода не е текло. Няма хляб по тези чукари, където утринната мъгла дими!“, въздъхна Крум. -Ако продължа да разказвам… Решено сторено, построих басейна. Тук е високо, климатът е предимно планински. Характеризира се с относително дълга и студена зима и топло сухо лято. Пролетта е по-студена от есента. Студената вода риба не храни. Друг вид риба, освен пъстърва тук няма да успява. Пъстървата е по-рентабилна, храни се и в студената вода, продължи Крум. Домакинът разказа, че преди имало рибници само в Лисинския язовир, а сега в Долна Любата има дори три.
-С колегите, въпреки че сме конкуренция, си сътрудничим добре. Рибниците зарибихме от едно и също място, храним ги с гранули от същи търговци, намекна Крум.
Рибникът изглежда вълшебно. Колко ли работа трябва. Мъка голяма. Мъжкото сърце е деликатно нещо, неочаквано се пръсва като напращтял домат…
-Мъката е голяма, доброто е, че има естествен приток на вода в рибарника. Източваш и почистваш водоема. Всеки ден следиш температурата на водата и според нея подаваш определно количество храна. Ако се подава повече храна, натравя се водоема, а ако храната е недостатъчна, не се получава желания прираст, а рибката трябва да достигне тегло над 250 гр, разказа Крум и продъжи:
-Производството на риба се оказа много интересен занаят. Зарибителният материал е много скъп, да го произвеждам нямам как, много е студено през зимата, а и водата е постоянно течаща. Хвърля се здраво пара, тъси се икономия, но и когато рибата е повече от допустимото, тогава се засича и не расте. Засега угояването върви много добре, а и пазар има, обясни ни рибарят Крум Ангелов.
Сунчица Бойкова
Коментирай първи