Оправи се време и решимо с бабуту да назърнемо у село, да видимо стои ли ижата или се йе суринула и да се видимо с доду Персу. Нещо болнява, пробада гьу у грудите, па да се видимо и да си пооратимо. По обед че идемо, да може вечерту да се убаво изоратимо. Бабата запела да омеси погачу за при доду Персу и ме наюри да идем да узнем тазе квасъц, да се надуйе погачата и да буде мекачка ко душа. Пред бакалницуту срето Андрею дълготога. Забоварил съм ка смо се последньи пут видели, требе да су коджа године минуле. Прейдомо преко путат и при Мудруту наручимо по чай од джоджн да згрейемо дулицете и да си пооратимо. Тамън се заоратимо, улете Сима пандурат и преди да се поздрави у йедън дъ издума. – Море наборлийе, радуйте се, станули смо американци.
– Ма де наборе да се първо поздравимо, да се питамо за здравйле, да се потсетимо за старото време, па после че оратимо за американци.
Мене само пружи руку, а Андрею изпрегърча ко баба унуче и пак зину за американците.
– А бре Симо, шушумиго Височка, кво си се ватил за тия американци. Де се сплещи, че ти поручим чай или каве, збери душу.
– Нечу нищо да пийем, све ми йе горчиво откико разбра дека и у нашуту опщину покрай председникатога има булюк подпредседници, по
мокьници на председникатога и на под
председниците, ньини помокьници, секретари, заменьеници, заменьеници на заменьениците… Сечате ли се, преди некой дън дооди у Београд петият помокьник на седмотога подпредседника на второтога шефа на кабинетат на америчкотога председника. И я йош не могу да се начудим. Колко ли гьи има у туя проклету Америку? И съга ми кажите дека не смо станули американци? Ама они много работе и йош плячкаю цел свет, имаю долари, може да си праве кво си намисле и кво си сакаю. Може не знам кой по ред у ньинуту влас да дойде да баламосусуйе нашите първи, да им соли памет, да обещава и да прети. Може им се, имаю паре, ударила гьи парата у главу. А нийе голкье голишаве, нема за кво куче да ни увати, ама имамо влас ко Америка.
– Де бре Симо, затвори плювалникат, пресече га Андрея. Колка си се нагълтал грамофонскье плоче, не умейеш да станеш. Де да си пооратимо за друго, а това че си буде ко йе намислила властта. Тека йе при нас од памтивека, тека йе секуде по нашу Сърбию.
– Ма я знам нашетога председика, реко на Симу. Паметан човек, ньему сигурно не требе толкова джаболебонье покрай ньега, ама пустете партийе. Сви требе да се натъкме, кво те чуди. А зинуло им дупе за влас и паре, меру немаю.
– Ама нека си гьи тъгай партийете плачаю, пак плану Сима. Що од нашуту сиромащию да узимаю плате. И това дебеле, а за у дебелу ладовину. Уместо да закърпимо некою дупку, имамо гьи толкова много, нийе паре давамо на джаболебонье. Плачамо гьи да ни баламосую.
– Бре Симо, проклет да си – себну се я. Бабата ме испрати за квасъц, ти ме политичкьи удави и я стану на квасъц. Де да купим квасъц, па че идемо дома на каве, ама да не оратимо за американци и политику.
Айд у здравлье, баба Сускье. Ега ви Бог упази од влас ко у Америку. Поздрави ми деда Лулу.
Коментирай първи