Страстната седмица
Последната седмица от земния живот на Господ Иисус Христос се нарича “Велика” или “Страстна седмица”, т.е. Седмица на страданията. Животът на Господа наближавал своя край. Възкресил в събота Лазаря, тържествено посрещнат, влязъл в Йерусалим на Цветница, Той доброволно вървял стъпка по стъпка към предначертаната Си неизбежност.
Всеки ден от Страстната едмица е наречен велик и свят, и през всеки един от тях Църквата възпоменава чрез специални богослужения пътя на Христос към Голгота, страданията и изкупителното Му дело на Кръста.
Велики четвъртък
от Страстната седмица е денят, в който Пилат Понтийски произнася смъртната присъда на Иисус Христос. Христос празнувал Пасха заедно с учениците Си в дома на един йерусалимски жител, чието име не се знае. Преди самата вечеря, за да даде пример за смирение, Господ снел връхната Си дреха, препасал се с кърпа и умил нозете на апостолите. По време на вечерята отправил поучение към тях да се обичат един друг и да не се стремят към първенство, след което им казал, че един от тях ще го предаде. Апостолите попитали кой ще направи това. Юда също запитал, но Христос му отговорил толкова кротко, че другите не разбрали, че той е предателят.
След това Иисус и учениците Му се отправили в Гетсиманската градина. Там, по време на молитва, дошли войници и след целувката на Юда хванали Христос. Той бил осъден от свещениците на смърт, а Пилат Понтийски потвърдил присъдата.
На Велики четвъртък свещенослужителите във всички православни храмове изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота.
Велики – Разпети петък
е най-тъжният, най-тежкият ден за Божия син. Той бива разпитван, вина Му вменили (възприели, че е направил грях), а Пилат, пoдстрекаван от тълпата, която ревяла “Разпни Го”, му издал тежка присъда. В този ден Иисус претърпял безброй поругания, мъки, неимоверни страдания. Това е денят, в който разпънали на кръст невинния Агнец – “изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове”, принесен в жертва за греховете на цялото човечество. Раздрало се небето и земята, слънцето скрило лика си, тъмнина надвиснала над Голгота.
Черен, мрачен, потресаващ е деня, в който Божият Син умрял, разпънат на кръст като най-позорен разбойник. На Велики петък бил погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която властите оставили стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете е Неговото опело.
Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг: Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие (дори вода). А народът казва, че на Велики петък и пиле не пее и гнездо не вие. Всяко дихание страда заедно с Богочовека, съпричастно е на неговата смърт и погребение. В петък никой не подхваща каквато и да е работа.
Минаването “под масата” на Разпети петък
В представите на не малко хора Велики Петък се свързва с минаване под ‘’масата’’. Извършването на този така наречен ритуал носи здраве, късмет, а според някои и опрощаване на греховете. Тези тълкувания са неправилни и плод на пълно суеверие, но за жалост се разпространяват често и от медиите. Следващите редове са посветени на християнското разбиране за случващото се на Разпети петък.
Петък сутринта преди началото на службата, в средата на храма се издига ‘’гробът’’ Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащаницaта – платът, с който е завито тялото Христово след свалянето му от кръста. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Върху Плащаницата се поставят Евангелието, Кръстът и много цветя.
Християните идват в храма и носят цветя така, както се отива на погребение на близък и скъп човек. Пристъпват с молитва към издигнатия гроб на Христос и благоговейно се покланят на изображението. Целуват последователно Христовото Тяло извезано на Плащаницата, Евангелието и Кръста и полагат цветята. След това се навеждат и преминават под издигнатото място. По този начин изразяваме нашето преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен, но също и благодарност за изкуплението, което ни дари Спасителят. После отново се покланяме пред издигнатия голям Кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуваме.
От горенаписаното става ясно, че извършваме всички тези действия в храма не от суетна вяра за здраве, късмет, а още по-малко за прощаване на греховете – те могат да бъдат простени еднствено в тайнството Покаяние, Изповед, – а водени от чиста и силна вяра се покланяме на Христовия гроб.
Велика събота
На този ден Църквата възпоменава телесното погребение на Иисуса Христа и слизането Му в ада. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили го в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалче от Голгота.
Първосвещениците и фарисеите знаели, че Иисус Христос е предрекъл възкресението Си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат Тялото на Иисуса, те измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.
Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете. Положен вече в гроба, Духът на Иисуса е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.
Страстната седмица е най-дългата седмица в годината, наситена с много тъга и покъртителни изживявания. Защото страст означава страдание. А страданията Христови са въведение към вечния живот.
Възкресение Христово,
Пасха, Великден
„Ако Христос не е възкръснал от мъртвите, вярата ни е празна, празна е и проповедта на християнството“, така казва апостол Павел в посланието си до коринтяните.
Великден е най-големият, най-тържественият празник на Христовата Църква, защото ни благовести победата на Христос над смъртта, изкуплението от греха и вечното спасение.
Възкресение е най-големият празник, защото самият акт на Христовото Възкресение е най-голямото чудо, чудо на чудесата, най-великото събитие в човешката история. Като събитие, случило се в конкретен момент, Възкресението се разглежда така, както историците разглеждат дадено историческо събитие. Като изключително чудо, то остава над времето и пространството, остава необяснимо за човешкия разум. Затова Църквата не се и опитва да обясни Христовото Възкресение, а го приема с вяра.
Господ Исус Христос, Единородният Син Божи, “Който заради нашето спасение” прие човешка плът и стана Син човешки, Той Същият тридневен възкръсна от мъртвите, обезсили властта на смъртта и донесе на света живот, тъй като “в Него имаше живот” (Йоан. 1:4). Той е, за Когото свидетелстват Писанията – Когото пророците възвестяваха, апостолите проповядваха, а цели народи с вяра приемаха. Него възпява Църквата, Него слави цялото творение, за Него отново свидетелстваме в деня на Възкресението, когато радост преизпълва душите и сърцата ни.
С тържествен камбанен звън се оглася Възкресението на Христос и победата на живота над смъртта. Вярващите хора се отправят към храмовете. Идват стари и млади, вярващи и съмняващи се. И ето отново сме в радостта на Възкресението. Свещен трепет изпълва душите ни и обгаря сърцата ни. Сякаш отново чуваме благовестието на ангела към жените мироносци: “Зная, че търсите разпнатия Иисуса няма Го тук: Той възкръсна!” (Мат. 28:5-6).
В първия ден на седмицата, много рано, Мария Магдалина и другите жени, които следваха Господа, идват към гроба, за да помажат тялото Иисусово. През тази нощ обаче стана нещо велико, което донесе неописуема радост (“Радост всему миру”). Господ Иисус, Началникът на живота, Победителят на смъртта и ада възкръсна от мъртвите; стана голям трус; ангел Господен слезе от небето и отвали камъка от вратата гробни – видът му бе като светкавица, а дрехата му – бяла като сняг; войниците, които охраняваха гроба, поразени от ужас паднаха на земята и станаха като мъртви.
Адовите сили са поразени. В храма гръмва пасхалният тропар:
Христос възкръсна от мъртвите,
като със смърт смъртта потъпка
и на тия, които са в гробовете, живот дарува.
Поздравяваме всички верни чада на Православната ни църква навсякъде по света с пресветлото Христово Възкресение и молим Всеподателя Бога да дарува на благочестивия ни народ много духовни сили, та преуспявайки във вярата и благочестието, да наследим и Неговото вечно Царство!
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
Подготви:
Д. Христова
Коментирай първи