Президентите на Сърбия и България Александър Вучич и Румен Радев в Димитровград
В аналите на Димитровградска община и на българското малцинство в Сърбия като цяло вероятно с големи букви ще бъде записано, че президентите на Сърбия и България -Александър Вучич и Румен Радев, на 22 юни 2018 г. посетиха Димитровград. Преди повече от десет години тук бяха тогавашните държавни глави Борис Тадич и Георги Първанов, но резултатите, които бяха постигнати тогава, май и приблизателно не могат да се мерят с тези, които бяха отчетени сега.
Структурно погледнато срещата на президентите в Димитровград може да се раздели на четири части – разговора им с представителите на българското малцинство в Сърбия; посещението им на Паметника на Нешков връх; посещението на училището „Св. св. Кирил и Методий”, където направиха първата копка за бъдещия паметник на светите братя; и запознаването им с темпото на работите по изграждането на подстъпа към Димитровград от новата автомагистрала до улица „Георги Димитров” в с. Белеш.
Срещата с представителите на малцинството се проведе в конферентната зала към спортната зала. С президента Вучич там бе „добра част” от правителството на Сърбия – министърът на здравеопазването Златибор Лончар, министърът на културата и информирането Владан Вукосавлевич, министърът на труда, социалните и борчески въпроси Зоран Джорджевич, както и министъртът на просветата, науката и технологическото развитие Младен Шарчевич.
Двамата президенти запознаха накратко представителите на малцинството с най-важните акценти от разговора им, провел се предишния ден в Белград. И двамата го окачествиха като изключително сърдечен и ползотворен.
Радев изтъкна: „Разговора бе откровен и конструктивен. Целенасочен бе към изнамирането на конкретни решения за конкретни проблеми”. Той похвали колегата си Вучич, че е откликнал радушно на призивите му да реши проблеми на българското малцинство. Това, според изказването на Радев, Вучич е правил дори и по време на съвместната вечеря в Белград, като дори и тогава е имал време да се срещне с отделни представители на малцинството и да разговаря с тях по теми, касаещи положението му.
От речта на президента Радев нека особено наблегнем на апела му българското малцинство и особено представителите на Националния съвет да бъдат единни и да действат задружно, като само в този случай ще може проблемите на малцинството да се преодоляват по възможно най-ефективния начин. Радев апелира към малцинството да бъде лоялно към държавата Сърбия, в която живее и добави, че само по този начин „то ще представлява пълноценния мост между двете страни”. Държавният глава на България между другото сподели оценките си, че „настоящото правителство на Сърбия категорично осъжда езика на омразата…”, че „сърбското законодателство е станало много по-прогресивно за малцинствата…”, че „отношенията между двете страни вървят към пълното историческо помирение…”
Президентът Вучич в речта си предпочете да говори за конкретните проблеми на българското малцинство, като подчерта, че те по време на визитата на българския му колега ще бъдат решени. Похвали кмета на Димитровградска община д-р Владица Димитров, като между другото каза, че „в Белград упорито и интелигентно се бори за своята община”. Вучич търпеливо изслуша представителите на малцинството, които се обаждаха в голям брой и споделяха проблемите.
След като посетиха Нешков върх и положиха венци пред, рядката в световен мащаб, историческа забележителност, в която почиват кости на войници и от сръбски, и от български произход, воювали помежду си, президентите се озоваха в двора на училището „Св. св. Кирил и Методий”, където изнесоха кратки речи пред няколкостотин граждани. Химните на двете държави изпяха членове на Академичния хор към студентския център в Ниш.
Особено ще бъде запомнено обръщението на президента Вучич, в което той призова представителите на българското малцинство „да зачитат своя род, своите имена, култура и език, да обичат България като държава-майка, но да уважават и обичат и държавата, в която живеят – Сърбия”. С определена доза хумор, присъща за неговите политически речи, Вучич сподели, че тук в Димитровград и той и колегата му Радев „са спечелили убедителна победа”, наблагайки на президетските избори в двете страни и факта, че много жители на общината имат двойно гражданство, съответно имали са право да гласуват в местната изборна секция и по време на президентските избори в България.
Вучич и Радев символично направиха първата копка за бъдещия паметник на светите братя, на които училището е назовано. Паметникът с реален размер на славянските просветители ще бъде поставен в двора на училището в началото на новата учебна година. Ще го изготвят българските скулптори – братята Валентин и Камен Старчеви.
Финалната част на визитата на двамата държавни глави бе посещението им на пътното разклонение към града от новата автомагистрала през река Нишава и улицата „Георги Димитров”. Там се строи мост и път, чиято стойност възлиза на 1,2 милиона евро, а парите са заделени от републиканския бюджет. В Белеш президента Вучич придружи вицепремиерът и министър на инфрастрактурата на Сърбия проф. д-р Зорана Михайлович, а на място се появиха и Зоран Бабич, директор на „Коридорите на Сърбия”, както и Зоран Дробняк, директор на „Пътищата на Сръбия”. Вучич наблегна, че разклонението според проекта не е било предвидено да се строи, но по инициатива на общинското ръководство на Димитровград и най-вече кмета Владица Димитров държавата е решила да задели допълнителни средства с цел да облекчи живота и битието на гражданите и да 
създаде още по-добри условия за разгръщане на бизнеса, особено ако се има предвид, че наблизо до разклонението се намира „Бизнес зоната Белеш”.
Във финалното си изявление пред представителите на „четвъртата власт”, президентът Радев сподели:
„Искам да благодаря на президента Вучич за топлото гостоприемство и за изключително ползотворните разговори. Самият факт, че днес сме тук заедно, че имахме една много ползотворна среща с представителите на българското национално малцинство, е показател, че имаме бъдеще, в което ще вървим приятелски.
Всичко, което свършихме и вчера и днес е насочено към пълното историческо помирение, към решаването на проблемите на българското национално малцинство в Сърбия, както и към развитието на бъдещите ни отношения в приятелски дух. Направихме много важни стъпки. Благодаря на Вучич, че на място реши някои от проблемите. Оценявам, че някои от тези проблеми се дължат до голяма степен и на липсващата досега ефективна комуникация. Сега имаме много добра обстановка, в която българите тук ще се чувстват още по-българи и ще бъдат още по-лоялни граждани на Сърбия. Очаквам оттук нататък да разгръщаме още по-ефективни общи проекти в много области”.
Сръбският държавен глава между другото заяви: „Президентът Радев дойде като голям и искрен приятел на Сърбия. Бореше се за интересите за българското малцинство в Сърбия и приличаше на мен, когато отида в някоя държава в региона и се боря за интересите на сръбския народ. Ние в Сърбия възприемаме българите като наши братя. Президента Радев го възприемаме като искрен приятел. Така ще се държим и нататък, такава приятелска политика ще водим и това ще го правим не поради факта, че се нуждаем от нещо, а поради факта, че по такъв начин мислим и така чувстваме”.
♥
Кои проблеми са решени или ще се решат?
Проблемите, които президентът Вучич обеща да реши моментално или в кратък срок, са следните:
– За медиите в Сърбия, които предлагат съдържания на български език, ще бъдат отпуснати три пъти повече средства, отколкото досега.
– Накрая на женските фамилни имена ще се добавя буквата „а”. „На мен в първия момент не ми беше ясно за какво става дума, всъщност не забелязвах проблема, но след това разбрах, че българските женски фамилни имена все пак трябва да завършват с тази гласна. Ето, хрумна ми, че руската тенисистка Мария Шарапова не може да се вика Мария Шарапов. Няма проблем, ще уредим и този въпрос и това в най-скоро време”, прокламира президентът Вучич.
– Българското малцинство наскоро ще има изготвени всички учебници за основно и средно образование на майчин български език. В момента липсват два учебника (за изобразитно изкуство и музикално възпитание), но и те наскоро ще излязат от печат.
– Ще се доуреди и разшири пътя от Босилеград до Долно Тлъмино в Босилеградска община.
– В Босилеград ще се върнат и двете паметни плочи, които прибраха полицейските органи преди няколко месеца, а които се отнасят до зачитането паметта на пострадалите в злодеянията на отряда на четниците на Коста Печанац в Босилеградския край през 1917 г. Дали, кога и къде ще се поставят плочите, дали ще се постави само една или и двете, не бе конкретизирано. Остава въпроса да се уреди докрай.
– Ще бъде обсъдена възможността между двете страни да се открие още един гранично-контролно пропускателен пункт с цел развитие на бизнеса и общуване на хората от двете страни на границата.
– Държавата ще изчака да види дали частният бизнес има сили да реши проблема с възстановяването на Звонска баня. Доколкото се окаже, че тази опция не е реална, сама ще предприеме мерки за възстановяването на банята, както и на целия Звонски край, който, по думите на Вучич, „е най-хубавата част на Сърбия”.
Всичко разбира, но не може да говори на български
Срещата между двамата президенти спокойно може да се оцени като историческа за българското национално малцинство в Сърбия. Особено ще се помнят думите на президента Вучич, който като домакин, както си му е реда, всеотдайно се погрижи да разтовари представителите на българското малцинство от натрупания през десетилетията страх от факта, че са българи по националност и през цялото време с думите си ги насърчваше занапред смело не само да се чувстват и декларират като българи, но и да търсят правата си. Нека да набележим няколкото изявления на Вучич, дадени в този дух, които почти никой сърбин или българин не оставят без отношение:
– Ние, сърбите, обичаме българите. При нас няма никой, който да не обича българите. Поне аз не съм виждал такъв. Може би все пак ги има такива, но те май не са съвсем нормални. Във всеки случай, аз досега не съм запознал нито един.
– Ще зачитаме един друг, ще се обичаме и ще живеем не само един до друг, но и заедно…
– Българите са наши братя и трябва с тях да си сътрудничим по най-добрия начин…
– Вие сте мой народ. Вие може и да се откажете от мен, но аз от вас няма да се откажа… (от речта му в двора на гимназията)
Нека да регистрираме и това, че сръбският президентът на моменти се опитваше да “проговори” на български, като използваше думите „хубаво”, „всички”, „разбирам” и др. Нямаше съмнение, че той, като истински интелектуалец, българския език може да разбере почти стопроцентово. В речта си в двора на училището той дори заяви: „Всичко ви разбирам, обаче не мога да говоря на български!”. Думите му предизвикаха въодушевление у насъбралите се граждани на Димитровградско, които го наградиха с бурни аплодисменти.
Кои медии ще получат средства?
Кои са 9-те български медии в Сърбия, които ще получат допълнителна финансова подкрепа от държавата, не стана ясно от изказванията на президентите.
До повече информации по въпроса се опитахме да стигнем чрез контактите ни с представители на кабинета на президента на Република Сърбия, от които обаче получихме само „щурата информация”, че списъкът на медиите е предоставен от Посолството на Република България в Белград. В посолството обаче не успяхме да намерим събеседник по темата, съответно да установим кои медии са включени в списъка и какъв ще бъде начинът, по който допълнителните финансови средства ще залегнат в сметките на медиите.
Коментирай първи