В организация на Общините Босилеград и Трекляно, в местността Славче, на граничната бразда между България и Сърбия, на 1-ви юли се проведе традиционният Международен събор „Славче 2023“. Домакин на тазгодишната среща бе нашата община, a освен българи от двете страни на границата на събора присъстваха и хора от вътрешността на Сърбия.
Традиционно съборът бе открит с интонирането на химните и издигането на националните флагове на двете държави, след което кметовете на Босилеград и Трекляно Владимир Захариев и Радко Петрунов, произнесоха поздравителни слова.
Поздравявайки присъстващите, кметът Владимир Захариев изтъкна, че преди съборът на Славчето е бил място за среща на разделени братя, сестри и роднини, които не са се виждали с години, а днес е място, на което се събират братя от двете страни на границата от Груинци, Милевци, Извор, Ресен, Земен, Ковачевци, Трекляно…, за да се повеселят заедно и да се насладят на нашата богата традиция и култура. ,,Дъгли години съборът не е бил толкова мащабен и голям като днес. Това се дължи на факта, че тази година с колегата ми Радко Петрунов се договорихме Съборът на Славче и Празникът на черешата в Кюстендил да не си съвпадат и да изместим събора с една седмица по-късно. Така ще го правим и занапред, за да може хората да присъстват и на двете събития“, каза Захариев.
Той подчерта и че нашата община се е погрижила и е ремонтирала църквата ,,Света Троица“ в село Извор, а са получили разрешително и за подновяване на килийното училище в село Извор, което също ще бъде реставрирано. „Каним всички присъстващи да дойдат на 2 август в Извор, когато пред църквата ,,Св. Троица“ се организира тържество по повод празника Свети Илия. Ще бъде организирана и културна програма, в която ще участват танцовите състави от Босилеград и фолкорни формации от Сърбия, България и Северна Македония.“ Захариев предаде и поздрави от председателя на Националния съвет на българското национално малцинство в Сърбия Стефан Стойков и пожела на всички присъстващи весело настроение и приятно изкарване на събора.
В поздравителното си слово кметът на Трекляно Радко Петрунов посочи, че през годините съборът е станал една традиция, доказвайки добросъседските и приятелски отношения между два братски народа. „Искам да използвам няколко изречения на писателя Пантелей Георгиев, с които той описва днешния събор Каква приятна юнска утрин. Небето е поизбелело, звездите са угаснали, по ошумелите дървета лъщят сребърни капчици вода, от тревата по ливадите, от зеленчуковите градини, от реката, излила се като дълга синкава лента край върбалаците, все свежест и прохлада. Сякаш днешният празничен ден е избран през най-хубавото време на годината. Отведнъж забравяш за всичко и в душата ти става леко, сърцето ти бие радостно и иска ти се да хвъркнеш и да пееш като пролетните птици. С тези прекрасни слова, с богагатото ни културно и историческо наследство, с красивата ни и девствена природа, можем да се гордеем, че сме потомци на красивия Треклянски и Босилеградски край. Днес с песните и танците символично ще премахнем границата и ще покажем, че сме един народ, исторически разделен от граничната бразда“, посочи кметът на Трекляно Радко Петрунов.
Към съборяните се обърна и областният управител на Кюстендилска област Александър Пандурски. Той изтъкна, че днес отново сме се събрали тук сред тази прекрасна природа в името на добросъседството, в името на славното ни бъдеще. „Европейското бъдеще на България и на Сърбия е ясно. Тогава няма да има никакви граници и никакво разделение. Ние ще вървим напред към своя просперитет“, каза Пандурски.
След поздравителните речи бе изнесена културна програма с участие на босилеградските танцови състави към Центъра за култура „Босилеград“ и Спортното дружество „Младост”, танцова формация ,,Асти Денс“ от Перник, народния певец Антонио Симеонов и оркестър ,,Веселие“ от Кюстендил. Славчето и този път бе изпълнено с палатки и димящи скари, от които се предлагаха български кебапчета, сръбски плескавици, студена бира и освежителни напитки. От двете страни на граничната бразда бяха подредени пъстри сергии с най-различни лакомства, дрехи, железария, килими, домашни потреби, играчки, мехлеми…
П.Л.Р
Коментирай първи