Ичера се позбрамо у пензионерското – едни играю карте, йедни шах, я и деда Стоимен седимо и пивкамо чай, ка улете Арса Свърделат. Од вратата окну – Смърт фашизму – слобода народу! Сви се обърнумо къмто ньега, а он направо къмто нашуту масу. Първо се поздрави с мене, па със Стоимена. Нийе се родасуйемо по женску линию – жена му баба Наста и моята баба су некикве сестре од теткье. Седе на столицу до нашуту масу и я га пита кико йе баба Наста. Себну се колка га йе стършель жъцнул, рече – Ох и се закьута. Погледамо се със Стоимена. Без да га питам му наручи кавенце и ка га донесоше и сърбну, поче да орати.
– Бре човеци, че се побъркам од туя задругу. Баба Наста и комшикьете су вечимка съсвем откачиле, ама и я съм на тия пут. Оцутра се збраше комшикьете дома при Насту на каве и пак почеше да орате за туя пусту задругу. За друго не умею.
– Че се побъркаш за другу, а моята роднина. Малко си дърт за другу – нашали се я.
– Он рати за задругьете по селата. Одавна пропадоше. А беше убаво – зберемо се увечер на орату, понекигаш на по пиво, претресемо селску и светску политику, договоримо се за ютре – и дома. Чека ни работа и не може да висимо целу ноч у задругуту.
– Ма знам това, беомо млади. И си беше убаво. Не оратим за туя задругу или за другу жену. Има некиква задруга на телевизиюту. Побъркаше се женетинете по комшилъкат. По цел дън и ноч вису пред телевизорат, изцъклиле очи и не трепчу. Не могу нищо друго да погледам.
– Ма знам кве све глупости и мурдарлъци има у туя задругу. Нийе с бабуту неколко пути погледамо, згади ни се и пущимо друго. Не можемо да разберемо и да се начудимо ко некой нормалан може тея бльувотине да гледа.
– Ма я се чудим друго. Кой нормалан може това да пуща на телевизиюту? Измислише га съга – на сви узимаю паре за телевизиюту преко струюту. Не питаю те имаш ли телевизор, гледаш ли – узимаю ти паре и готово. А праве кво си сакаю и пущаю кво си сакаю, никога нищо не питую.
– Ма питую. Свака телевизия си говори дека йе она най-гледана, най-добра. И тая телевизия що пуща задругуту йе приватна. За ньу не важе никикви закони, прави си кво сака. Има гърбину, вероватно некой од върат на държавуту гьу щити – приятель йе с газдуту.
– Ма манете се од държавну политику – простеня Арса. Знайете ли дека съга сам побегал одома. Де ми кажете кво да праим с моюту бабу и с комшилъкат. Малко им йе що зяпаю у телевизорат и гледю задругуту по целу ноч, него ка се зберу на каве, само за това си орате. Повърча ми се.
– Е, бае Арсо, реко му я, чул ли си дека слабога бика и краве зарипую. Текова време дошло. Него сабале ка се зберу комшикьете, ти си дойди тука на кавенце. Че се видимо, че си пооратимо, може и карте да поиграемо и оно че дойде обед. Че идемо да обедуйемо, па пай че дойдемо тука на чай и орату и че дойде вечера.
– А после куде да се девам? – пита Арса.
– Че си легнеш, поче са да га съветуйе Стоимен. Че обърнеш гърбину на бабуту и на телевизорат и че спиш. Нека зяпа бабата, ама ютре ка се ти пробудиш, че будиш и ньу. Узнете по залак и ти – ко що ти рече бая Мана. Дойди си тука.
– Ма проба това – жали се Арса. Ама Наста не чуйе добре и омъкне звукат до край, па йела ти спи ако можеш.
– Да сам по-млад, може дошъл би, ама съга за кво да доодим – нашали се Стоимен, а Арса се вати за мешину од смей. Ка се посмири ни рече: Ко това рече, я се сети ка комшия карал комшику да дойде на каве, а она му рекла. – Не смейем, може да ме онодеш. Не плаши се, одговорил он, нема. – Па закво тъгай да доодим – питала га комшиката. Сви се насмеямо и я реко, дека сам прочел у вестник, да доктор на йедну бабу уместо лекове, на рецептуту написал да не гледа задругу и че оздравейе. Може не йе лоше колективно, свете бабе да одведеш при доктора.
Бая Арса се малко по овесели. Не знам дали че послуша съветите, ама ако не послуша или че се придружи на бабете, или че се съсвем усмете.
Бабо Сускье и при вас има тая задруга. Я знам да ти не гледаш, ама ако има заулаве бабичкье,
водете гьи одма при доктора, додека йе време. После се тежко лечи.
Поздрав од сви нас.
Бая Мана
Коментирай първи