Мину Нова годин, пропадомо од седенье и йеденье. Оно да ти кажем, не смо кадар ни да седимо, а камо и да йедмо и пийемо. На телевизиюту песме, ора, а од другу страну Косово, плячкье, убийства…. Оцутра деда Лула се рано диже и завати кавторат. Това нейе скоро работил – излегуйе се, истеза се ко ялова лисица, само я да се дигнем и да га заватим. После излезе и дзурну до козицете, върну се, разръчка кавторат, тури дърво и сабале пристави воду за чай. Беше ми сумньив ка завати кавторат, ама ка тури воду за чаят, одма съм знала дека йе нещо прегрешил и съга се прави добар, да му се не карам и да не окам по ньега. Ама па я си реко – че се правим на улаву, че га чекам да изплюйе камичето. А он се милка, заорачуйе друго, а никико да каже кво га сърби. Скъкче ме, ама търпим, инатим се. Ка подручамо и он тури воду за каве, я не мого вишемка да издържим и му реко.
– Бре Луле, знам те по-убаво од мене. Де кажи кво си прегрешил, па си гузан и ме съга обикаляш ко маче жежак качемак?
– Ма бабо, несъм нища, пробръбня дедата, ама сам забоварил да ти дадем писмо. Ньекня ме срете пощарат и рече дека у нашуту малу само за тебе има писмо. Да не шляпа по ляпчугат чък до тука за йедно писмо, даде ми писмото за тебе. И рече баксузат, да не забоварим да ти га дадем. Колка ме урече, живина га изела. Ко га тури у джепат, тека га забовари, колка га у воду върльи. Чък оцутра се сети. Я се зарадува и му реко:
– Ма не ядуй дедо. Нийе смо си у годинкье, забоварямо. Ете да ме са питаш кво смо ичера подручували, нема да знам.
– Ма я се убаво сечам кво съм правил ко дете, кво смо овчарували и говедарували, ко смо играли свинкьу, дълго магаре, жмичку… А да се не сетим за писмото – баш ме йе много яд.
Я му пай реко да не ядуйе и узо та одма отвори писмото и гледам – нейе твой рукопис. Ама нема да погодиш кой ми пише! Явля ми се Данча Шилото. Баща му беше митничар, он учеше с нас. Отиде на студийе у Београд, там се запослил и вечимка не йе доодил у нащо село. Че ти га преразкажем писмото, има и за тебе нещо. Искарал пензию, станат оставил на деца и се върнул на село. Било му убаво. Имал си комшийе, сбирали се, играли карте, шах, дамбу. Ама са кои помрели, кои се поразболели и остали сами с бабуту. Решил малко да научи за нащият край, нали най-убаве године му при нас минуле. Слезал у град та узел кньиге за нашите краища и почел да чети. И пише ми да му я одговорим, а ако не знам, да питам тебе. Я скоро нищо не знам од това що питуйе, па те молим ти да му одговориш. Питуйе, коя села у наш край су най-стара, коя су най-млада, ко су се окала у старо време, прекърщавана ли су? Питуйе йош коя села носе или су носила имена Победа, Устрем, Видлич, Доброшево, Драгинац, Еф-
ляк, Чифлик, Поткожане, Кос-
товдол, Топлодол….
Ти си бая Мане повече учил, а и това те много занимаше йош ко ученика и знам дека сигурно знайеш. Одговори ми, я че пишем на Шилото. А и мене си ме това интерсуйе. Очу и я нещо ново да знайем.
И друго те молим да ми одговориш. Сън ме не вача, нещо ми студено около сърце откико не дойдосте при нас за празниците. Плашим се да се нещо лоше не йе десило. Я знам дека ти ка нещо обещайеш – обечано йе, Че га направиш, па макър чавкьете да полету с ногье нагоре. Щом ви нема, знам дека ви йе нещо усмело? Ега су ви госйе дошли, ега ви нейе усмело нещо със здравлйето?
Айд у здравлйе и пиши, немой да се исканюйеш.
Баба Суса
Коментирай първи