Омбудсманите на Сърбия и България в Цариброд
* Омбудсманите придружаваше и Негово превъзходителство българският посланик в Белград Радко Влайков. * Местните проблеми, които гражданите споделиха пред нас, са абсолютно решими, коментира сръбският омбудсман Зоран Пашалич* Ние не можем да измислим някое работно място, ако то просто не съществува, заяви кметът на Царибродско д-р Владица Димитров, коментирайки някои обжалвания на граждани.
В Цариброд миналата седмица пребиваваха омбудсманите на Сърбия и България Зоран Пашалич и Мая Манолова. В Народната библиотека „Детко Петров” те най-напред се срещнаха с граждани на царибродско, които обжалваха отделни, според тяхното мнение, нецелесъобразни решения и постъпки на държавни органи, иституции и ведомства, застрашаващи правата им, след което в сградата на местното самоуправление ги прие кметът д-р Владица Димитров със сътрудниците си. Омбудсманите придружаваше и посланикът на Р България в Сърбия Негово превъзходителство Радко Влайков.
След срещата обмудсманите и кметът дадоха изявления пред журналисти. Пашалич сподели, че около 85 на сто от обжалванията на царибродчани са се отнасяли до проблеми, които по принцип измъчват и други граждани на Сърбия. „Местните проблеми, които гражданите споделиха пред нас, са абсолютно решими. Срещнахме се и с кмета на общината, за да раздвижим процеса на тяхното решаване. В разговор с него и сътрудниците му бяхме информирани, че те имат воля да поемат ангажименти за решаването на проблемите на местно ниво”.
Мая Манолова заяви, че гражданите от двете страни на границата, включително и гражданите на Царибродско, по принцип имат бройни общи проблеми и добави, че много от гражданите, с които заедно с колегата Пашалич е разговаряла, са се отнасяли до новия Закон за безопасността на движението по пътищата, който създава препятствия за регистрация на селскостопанските машини. „Това е проблем за населението в региона, предвид, че то в голяма степен се препитава от селското стопанство и новите правила май им пречат да регистрират старата техника. Колегата Пашалич пое ангажимента да постави този въпрос пред парламента в Белград и да настоява за отсрочване на влизането в сила на посочения закон”.
Манолова разкри, че по време на срещата са потенцирани и проблеми, отнасящи се до качеството на живота и осъществяване националните права на българите. „Един от тези проблеми е и излъчването на Българската национална телевизия (БНТ) и на други български телевизии с национална честота чрез кабелно-разпределителната система в града. „Ангажимента, който поехме аз и посланик Влайков, е да настояваме пред ръководството на телевизиите, с влучай, че става дума за невъзможност да бъдат платени съответните такси от оператора, който работи в Цариброд, да бъдат предоставени облекчения или пък просто безплатно да се излъчват каналите на тези телевизии за българското малцинство тук. Темата с обучението на майчин български език също бе поставена на срещата с гражданите и по-конкретно с правото 30 на сто от съдръжанията в учебните програми по география, история, музика и изобразително изкуство да бъдат съобразени с българските учебни програми”, сподели пред журналистите Манолова.
Кметът Димитров даде следното изявление: „Мисля, че местните проблеми са под 15 % по отношение на всичките, потенцирани по време на срещата на гражданите с омбусманите. Ние правим всичко възможно да решаваме тези проблеми, но някои от тях просто не могат да бъдат решени. Не става дума за работата на общинската администрация, а за неадекватното отношение на гражданите към определени трудности, които ги засягат. Така например ние не можем да измислим някое работно място, ако то просто не съществува. Мисля, че аз, сътрудниците ми и общинската администрация като цяло изпъняваме задачата да бъдем в служба на гражданите.”
Третата част от пребиваването на омбудсманите на двете страни в Цариброд бе предвидена за срещата им с представители на органите на обществената власт – службите, институциите и ведомствата, както и с представителите на гражданските сдружения.
По случай гостуването на високите личности в Цариброд от Босилеград дойде и председателят на Националния съвет на българското малцинство в Сърбия Стефан Стойков. Той информира омбудсманите и поиска тяхното съдействие (предимно от Пашалич) за решаване на проблема със старото Издателство „Братство”, както и с по-нататъшното финансиране на „Ново Братство”. От изказването на Пашалич стана ясно, че с този проблем вече е запознат. Стойков се възползва от присъствието на посланика на Р България Влайков и поиска от него съдействие за даването възможността на органите на властта в Босилеград (след което имаше идея тази дейност да поеме НС на малцинството, бел. Б. Д.) да продължат да водят граждани на общината, но и от други среди в Сърбия, на безплатни прегледи и лечение във ВМА в София. Стойков припомни, че през изминалите години на хиляди граждани на Сърбия, предимно принадлежащи към българското малцинство, са се възползвали от тази възможност, като при това не са плащали дори и транспорните разходи, а днес не е така. Стойков всъщност наблягаше, че откакто на представителите на властта в Босилеград е отнета тази възможност и е дадена на Консулството на Р България в Ниш, заинтересованите да ползват здравните услуги на ВМА граждани на Сърбия от българското малцинство трябва за пътуването си до това елитно ведомство да отделят известна сума пари. Посланик Влайков сподели категоричното становище на представителите на българските власти и дипломатическите им представителства в Сърбия, че тази задача (воденето на хора от малцинството за лечение във ВМА) през изминалия период от няколко месеца успешно е поета от Консулството в Ниш. Добави, че в КИЦ-овете в Цариброд и Босилеград само се регистрират заинтересованите да ходят на прегледи и лечение във ВМА в София, като при това културните ведомства нямат никакво отношение към това начинание. Що се отнася до транспортните разходи, които хората, идващи на прегледи и лечение трябва да заплатят, посланикът не даде конкретен отговор, а от изказването му можеше да се разбере, че досега не са възниквали никакви въпроси, проблеми или оплаквания на тази тема. Сподели информацията, че през първите два месеца на настоящата година във ВМА са идвали на прегледи и лечение 70 жители от Босилеградско, 40 от Царибродско и 20 жители от други среди в Сърбия, в които живеят принадлежащи към малцинството.
Коментирай първи