Да защитаваме вярата си като св. Георги победоносец

За каква личност става дума – достатъчно говори фактът, че Свети Георги е живял в края на 3-ти и началото на 4-ти век, а се помни и прославя и днес 18 века по-късно.

 

Честват го както християни, така и мюсюлмани. Св. Георги е роден около 275 г. в град Кападокия (днешна Турция). Неговите родители били християни и възпитали сина си в любов към Господ Исус Христос. Баща му служил като офицер в римската армия. Св. Георги още като малък остава без баща, който пострадал за вярата си и умрял за Христовото име. Те с майка му се преселват в Палестина, където тя била родена и където притежавала голямо имение. Сина си продължила да възпитава в християнската вяра. Георги израства в красив, умен и способен младеж. Едвам 20-годишен следва пътя на баща си и постъпва на служба в армията. Там се представя добре и бързо се издига във военната йерархия. По това време е разпределен в Никомидия и служи в личната гвардия на император Диоклециан, (който царувал от 284 – 303 г.). Той не бил християнин, а вярвал в идоли.

През 303г. император Диоклециан свиква събрание и издава заповед за прогонване на християните, защото пречат на тяхното идолослужене. И Свети Георги присъствал на съвета и единствено той смело застанал срещу императора и високо заявил:

– Докога вие, дето сте избрани да управлявате по справедливите закони, ще произнасяте несправедливи присъди и ще измъчвате тези невинни люде, които никого не са даже и обидили. Вашите идоли не са богове. Иисус Христос е истинският Бог. Или познайте истината и вие, или пък престанете да смущавате със своето безумие тизи, които са я познали.

След това ги упрекнал, че присъдата не е справедлива и че невинният християнски народ с нищо не е заслужил да страда. По-добре е и те да познаят истината, а не да смущават със своето безумие вярващите в Христос.

Всички останали изумени и чакали да видят как ще реагира Диоклециан.

Императора започнал да съветва Георги да се откаже от Христа. Обаче Георги твърдо устоявал на вярата си. Не бил подведен от обещанията му. Това силно разгневило императора и той дал нареждане Георги да бъде подложен на мъчения, а след това и убит като предател. Мъченията били от тежки по-тежки, а мъчителите използвали най-различни съоръжения: слагали огромен камък върху гърдите му; връзвали го на дървено колело с набити пирони; държали го три дни в яма с негасена вар; обували му железни нагорещени обуща и го карали да тича с тях; давали му да пие силна отрова. Благодарение на силната си вяра в Христос Георги понесъл стоически всички мъчения. Сам Господ Бог му се явил и само с допира на ръката Си излекувал раните му. На новите мъчения, измисляни от страна на императора, Георги смело отговарял: „По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, отколкото аз – да понасям мъченията.“

Георги всичко понасял търпеливо и Божията сила го подкрепяла и изцерявала раните му. Той не преставал да изумява езичниците, че не с магическа сила и не с човешки хитрини запазва живота си, а Господ го пази и му дава сили. Мнозина, като видели твърдостта на Георги, и те повярвали в Христа. Повярвала и Александра, съпругата на императора. Диоклециан не могъл повече да сдържи гнева си и издал смъртна присъда и двамата да бъдат посечени с меч. По пътя към мястото на наказанието Александра припаднала и предала Богу дух.

Когато пристигнали на определеното място, Георги щастлив, че е опазил вярата си, спокойно навел главата си под меча на палача и бил обезглавен на 23 април (6 май) 303 г.

Ето защо името на св. Георги върви и наименованието победоносец, защото устоява на всички идолски лъжи и измами и остава непоколобим във вярата си.

Подготви Д. Христова

Притча за Свети Георги и ламята

Образът на свети великомъченик Георги в християнските икони се изобразява, яхнал на бял кон, а дългото му копие е забито в устата на страшен змей. Тази славна сцена е вдъхновена от предание, което разказва за случка, станала близо до град Вирит, днешен Бейрут.

Според легендата, на връщане от войнски поход, свети Георги видял една плачеща девойка край езеро. От нея разбрал, че жителите на града почитали като бог един огромен змей, който живеел в езерото, затова всяка година му обричали като жертва по една девойка, а тази година дошъл редът и на самата царска дъщеря.

Дълго, но напразно се опитвал светецът-войн да убеди нейния баща да се откаже от този зловещ бог и кървавите жервоприношения в чест на чудовището, а да приеме християнската вяра. Накрая царят склонил да се покръсти заедно с целия си народ, но само ако младият войн докаже на яве силата на своя Бог и победи лошия змей.

Съгласил се Георги и приседнал до девойката край езерото. Но скоро след като склонил глава в скута на красивата царска дъщеря, храбрецът задрямал. Изведнъж водите на езерото се разбушували и от тях се показал огромния змей, който се устремил към обречената му жертва. Девойката заплакала ужасена, а една от сълзите й капнала върху лицето на момъка и го разбудила.

Скочил той веднага на крака, грабнал оръжието си, изрекъл молитва към своя Бог и се насочил към змея – с един удар го убил.

Царят удържал на дадената по-рано дума и в този ден той и целият му народ приели християнството. А Свети Георги се прибрал в своя роден край, където вече били чули за славния му подвиг…

 

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.


*